Българската арфистка, пианистка и композитор Росица Милевска очаква с нетърпение да представи пред българската публика своя нов проект Double Vision на 17 октомври от 19:30 часа в Дома на културата "Средец" в София, каза тя за БТА.
На сцената до нея ще застане френският барабанист Седрик Льо Дон – музикален партньор, с когото споделят сцените на престижни фестивали и клубове по целия свят.
Милевска, която от години живее и твори във Франция, разказа в интервю за БТА за предстоящия си концерт в София и за безплатните майсторски класове, които ще даде на ученици от музикалните училища в страната от 15 до 17 октомври също в Дом на културата "Средец".
- Предстои Ви концерт в София и безплатен майсторски клас за деца от музикалните училища. Какво Ви вдъхнови да създадете това събитие и какво бихте искали да предадете на младите музиканти?
- Всяка среща с млади музиканти е като нов дъх – напомня ми защо избрах музиката. Арфата е прекрасен класически инструмент, чрез който можем да се изразяваме по безкрайно красив начин. Но тя е и много повече от това – свят на възможности, глас, който може да разкаже всичко – от джаз до фолклор.Моята цел е да ги насърча да търсят своя собствен звук, да не се страхуват да бъдат различни, да вярват, че изкуството е живо, когато идва от сърцето.Майсторският клас е отворен за всички, които обичат арфата – както за изпълнители, така и за слушатели, които просто искат да се докоснат до нейния звук. Няма значение възрастта или нивото на подготовка. Арфата може да бъде достъпна за всеки от нас. Тя дава свобода да изразиш себе си, ако това е твоят инструмент, както е за мен.Колко е хубаво, когато можеш да събудиш интереса на един човек и да му покажеш, че светът е различен и пълен с цветове. Всяка среща с музиканти – и млади, и по-възрастни, с творящи хора – ми напомня защо избрах своя път, който е да бъда музикант.Имала съм щастието да срещна невероятни музиканти и преподаватели, които са ми показали силата на примера и любовта към музиката. Именно те са хората, които са ми дали кураж да бъда вярна на себе си и да предавам нататък това вдъхновение.Искам да насърча всеки да търси своя собствен звук, да не се страхува да бъде различен и да вярва, че изкуството е живо, когато идва директно от сърцето.
- Вашият нов проект Double Vision е описван като диалог между два гласа – на арфата и ударните инструменти. Как се роди тази идея и какво е посланието на музиката, която ще чуем в София?
- Това дуо се роди естествено – от приятелство, доверие и дълги години музика, изпълнени с творчество и вдъхновение по световните сцени, които сме споделяли.Със Седрик Льо Дон свирим заедно повече от петнадесет години в различни проекти. Познаваме се толкова добре, че когато излезем на сцената, често няма нужда дори да си говорим – просто поглеждаме в една и съща посока и музиката започва да се случва.Решихме да създадем Double Vision, за да покажем колко жив и съвременен може да бъде джазът днес. Много хора си представят джаза като нещо сложно или далечно, но нашата музика е точно обратното – тя е спонтанна, близка и лесна за усещане. Арфата и ударните може да изглеждат като необичайна комбинация, но заедно създават диалог, в който има ритъм, нежност и изненада.Това е музика, която не се обяснява – тя се преживява. Всеки концерт е различен, защото всичко се случва в момента. Надявам се хората просто да дойдат, да слушат и да усетят колко красиво може да звучи свободата.
- Работите с френския барабанист Седрик Льо Дон от години. Какво Ви свързва в музикално отношение и какво прави това партньорство толкова специално?
- Със Седрик Льо Дон ни свързва споделеното усещане за ритъм, тишина и музикална мисъл. Той не просто свири – той диша с музиката и я слуша, а това е рядък дар.Музиката е в центъра на всичко, което прави, но най-вече той умее да я чува и след това да я пресъздава благодарение на всички инструменти, с които се занимава. Седрик има изключително богат вътрешен свят и огромно музикантско усещане. Когато свири, всичко изглежда леко и естествено, а това е знак за голям професионализъм и дълбока чувствителност.Той е невероятен перфекционист, но едновременно с това остава изключително добър и позитивен човек. За мен е истинско щастие да музицирам с него, защото в нашия диалог има доверие, свобода и вдъхновение.
- Вие сте първата арфистка във Франция с диплом по джаз арфа – инструмент, който рядко се свързва с джаза. Какъв път извървяхте, за да съчетаете тези два свята – класиката и импровизацията?
- Пътят беше дълъг и пълен с открития. Арфата често е възприемана като символ на класиката, но за мен тя винаги е била инструмент на свободата. В джаза открих пространство за дъх, за риск, за жив контакт с публиката.Класическата техника за мен е изключително важна – тя ми дава свободата да свиря това, което чувствам. Музикалното образование ми позволи да аранжирам, да композирам и да се изразявам напълно. Имам тези основи и знания, благодарение на които мога да отида по-далеч – към импровизацията и спонтанността.Всичко останало идва от желанието ми да споделям музиката си с публиката – с хората, които ме срещат по пътя и които реагират толкова топло и позитивно. Моят глас е точно там – между класическата форма и свободата на импровизацията, между тишината и споделеното преживяване.
- През 2022 година бяхте поканена да се присъедините към проекта на Ибрахим Малуф Free Spirit Ensemble. Какво означава за Вас това признание и как влияе върху творчеството Ви?
- Срещата с Ибрахим Малуф (б.а. първият ливански инструменталист, номиниран на наградите "Грами") и Free Spirit Ensemble бе изключителна – и тя продължава да бъде такава. Този проект не е еднократен момент, а жива колаборация, която се развива с всяко ново събитие. Имаме предстоящи концерти заедно, а всеки от тях носи нещо различно, спонтанно и вдъхновяващо.Всъщност самата ни среща беше импровизирана – дума, която много ни свързва с Ибрахим. Творчески и музикално мислим в една посока: и двамата търсим смисъла отвъд нотите. В Free Spirit Ensemble усещам свободата да музицирам с изключителни артисти от различни краища на света. Без да се познаваме предварително, можем да общуваме на ново, чисто музикално ниво.Ибрахим често казва, че "импровизацията е начин да говориш с другите, без думи". Аз напълно вярвам в това. На сцената усещането е като музикален взрив – колективна енергия, която те издига.Този опит ми напомня, че пътят на артиста не е самотен. Музиката е споделяне, слушане и доверие. А импровизацията е именно част от това усещане – свободата да бъдеш с другите и чрез тях.
- Какво бихте казали на младите български музиканти, които мечтаят за международна кариера – кое е най-важното, което трябва да запазят в себе си, докато вървят по този път?
- Всеки човек има своя път и своя ритъм. Няма една единствена правилна формула за успех. Понякога пътят е дълъг, друг път – изненадващо кратък. Важно е да не спираш да вървиш. Да вярваш в това, което си, и да останеш верен на своя вътрешен глас. Да не губиш връзката с корена си – защото именно той ти дава сила да летиш.Музиката е свобода, но и споделяне. Най-красивите моменти се раждат, когато срещнеш другия, когато слушаш, когато си отворен към света. Навсякъде около нас има толкова вдъхновение – в хората, в малките жестове, в тишината дори. Трябва само да останем с отворени очи и сърца, за да поемем тази красота и да я превърнем в нещо свое. Най-хубавото е, когато тази красота се споделя с публиката. И се радвам, че отново ще я споделим на концерта в София.