С изложба на ценни експонати музеят в Благоевград отбеляза 180 г. от построяването на катедралния храм

С изложба на ценни експонати и с тематични четения музеят в Благоевград отбеляза 180 години от построяването на катедралния храм „Свето Въведение Богородично“ в града. Събитията включваха още представяне на староприюта към църквата, нейният архитектурно – строителен облик и за участието ѝ в обществения живот в града. 
Експозицията откри директорът на Регионалния исторически музей (РИМ) в Благоевград д-р Кирил Алексиев и историкът и уредник д-р Елена Чалгънова, в присъствието на Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим, Негово Преосвещенство Адрианополския епископ Евлогий – игумен на Рилската света обител, председателят на църковното настоятелство на храм "Свето Въведение Богородично" отец Андон Шавулев, свещеници към храма и от Неврокопска епархия, заместник – кметът на Благоевград Станислав Кимчев, командирът на 3-о бригадно командване полк. Кирил Спаневиков, общественици, ученици, представители на различни институции.
През години на тежки изпитания храмът беше мястото, което съхраняваше българщината и се надявам да продължава да я съхранява, каза д-р Кирил Алексиев. В изложбата, която представлява 18 табла със снимки и историята на храма, са включени и ценни експонати, които се показват за пръв път пред благоевградската общественост. Сред тях е триптик – полковата икона на 14-ти пехотен Македонски полк с образа на свети Седмочисленици и два архангела на дверите. Иконата е оставена на съхранение от благочестиви полкови офицери. В експозицията може да се види още архив на Староприюта към храма както и стоящ кръст, направен от чимширово дърво, сребро и злато, който се съхранява в църквата „Свето Въведение Богородично“.
След откриване на изложбата, в конферентната зала на музея бе подготвена програма от ученици от Осмо средно училище „Арсени Костенцев“, а тематичните четения откри Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим, който говори за църквата, но не само като сграда, но и за нейния образ в първите векове – събранието на вярващите. Митрополитът припомни, че през тази година се отбелязват и 130 години от създаването на Неврокопска епархия, чието отбелязване също премина с научни четения, като част от празничната програма. Владиката припомни и времената, в които е изграден храмът преди 180 години, като сподели и радостта, че на годишнината започна обновяването на храма. Дейностите по реставрация за бавни, посочи митрополитът и допълни, че надеждите са той да върне първоначалното си благолепие, с което да се радваме и ние, и онези наши предци, които са го създали.
В рамките на тематичните четения отец Петър Стефанов от храм „Свето Въведение Богородично“ разказа за малко известния факт, че в миналото към църквата е бил създаден староприют. Той посочи, че съхранените архивни данни показват, че началото на обществените грижи за възрастни хора в Горна Джумая (дн. Благоевград) е свързано с дейността на създаденото към храма в града Православно християнско братство, създадено през 1938 г.. Приютът в Горна Джумая е резултат на местната църковна инициатива, а възможност за създаване на по-трайни грижи за възрастните хора дава Закоът за обществено подпомагане от 1934 г. При проучването отец Петър Стефанов разказа, че са открити протоколната книга на братството, входящ дневник, библиотечна книга и разходна книга. 
За строителството и облика на църквата разказа арх. Костадин Сандев, който каза, че храмът е строен от 1840 г. до 1844 г., когато е и осветен. Построен е на място, което е било собственост на Рилския манастир, където е имало малка, полуразрушена църква и сгради за метох. На първо време жителите на Горна Джумая издействат султански ферман за поправяне на старата църква, което служи впоследствие за изграждане на катедралния храм. Арх. Сандев разказа и за големия ентусиазъм, с който малки, големи и възрастни, всеки според възможностите си, дава своя дан за градежа на храма. Като факт той посочи, че възрастни жени са пренасяли на ръце камъни от близката река Бистрица за строежа на църквата, много са били и дарителите, предпочели да останат анонимни. 
Арх. Сандев разказа още, че по време на османското господство Горна Джумая е от селищата по поречието на река Струма, които масово се обезбългаряват от османската власт и са населени с турско население. В средата на 18 век градчето е имало пет джамии, а малка част от къщите са били български.
Градът, оставяйки в турската територия до 1912 г., е съответно под гръцка духовна власт, но след протести и акции, през 1894 г. се основава Неврокопска епархия, начело в митрополит Иларион, към която преминава и джумайската църква. 
Нашата черква е уникален пример за строителството по време на Възраждането, а връзката с Рилския манастир се е отразила и в нейния облик, допълни архитектът. Той посочи, че интериорът на храма е висок атонски тип дърворезбен иконостас и е „един от десетината абсолютни шедьоври на дълбоката дърворезба на българските църкви“.
В рамките на четенията свои доклади, посветени на архитектурата и значението на храма представиха историците и уредници в музея в Благоевград д-р Елена Александрова и д-р Елена Чалгънова.