Сега знам, че има Бог на небето, казва Алберт Айнщайн за цигуларя Йехуди Менухин, слушайки го как свири концерти на Бах, Бетовен и Брамс, пише сайтът menuhin-foundation.com.
Йехуди Менухин е роден в Ню Йорк през 1916 г. Баща му Моше Менухин и майка му Марута Шер са евреи, родом от Русия, които емигрират първо в Палестина, а след това в САЩ. В семейството се раждат и две сестри: Хефциба, бъдеща пианистка, с която заедно ще постигнат дълбоко музикално съвършенство, и Ялта, която също ще стане отлична музикантка. Майката Марута Шер посвещава времето си на образованието на трите деца, като Йехуди посещава училище само един-единствен ден през живота си.
На 5 години Йехуди Менухин започва да учи цигулка при австрийския цигулар и виден педагог Зигмунд Анкер, а след това при Луис Персинджър, директор на Оркестъра на Сан Франциско. Специалистите вече го описват като „дете в къси панталони, което свири като велик възрастен“.
През 1923 г. той изнася концерт в Сан Франциско, а през следващата година дава рецитал в Операта на Манхатън в Ню Йорк. По време на първите си пътувания в Европа той се запознава с Джордж Енеско, считан за най-великия композитор на Румъния, който се съгласява да му бъде учител. В автобиографията си Менухин пише за Енеско: „Той не беше просто учител… Той беше провидението за мен, вдъхновение, което ме издигна над земята…“. Енеско изпраща младия Йехуди в Базел при един от майсторите на германската школа Адолф Буш.
Още преди да навърши 20 години, Йехуди Менухин записва всички сонати и партитури на Бах за музикалния лейбъл EMI и предизвиква възхищение дори у най-взискателните музиканти и меломани, пише www.menuhin-foundation.com.
Йехуди Менухин изнася безброй концерти и допринася за по-задълбоченото осмисляне на най-забележителните произведения от класическия репертоар. Той играе важна роля и за възстановяването на някои творби, които дотогава са пренебрегвани, както и за популяризирането на произведенията на Дмитрий Шостакович и Сергей Прокофиев в Западния свят.
През целия си живот Йехуди Менухин неуморно се застъпва за каузата на потиснатите, използвайки своята известност, за да повиши осведомеността сред всички аудитории. Мотото на живота му е „да даде глас на безгласните“.
Когато избухва Втората световна война, Менухин изнася над 500 концерта за съюзническите сили и Червения кръст в Тихия океан и Англия. През 1945 г. той обикаля с английския композитор, диригент и пианист Бенджамин Бритън освободените концентрационни лагери и лагерите за бежанци. Менухин застава в защита и на диригента Вилхелм Фуртвенглер, който е запазил поста си в Берлинската филхармония по време на нацисткия режим и е подложен на остра критика. В негова защита той пише: „Трябва да знаете, че да останеш на поста си често изисква повече кураж, отколкото да дезертираш“.
Освен това той постоянно осъжда несправедливостта на апартейда в Южна Африка, където пътува и изнася безплатни концерти за чернокожото население.
Той дава концерти в Израел и свири в палестинските бежански лагери.
В отговор на поканата на Джавахарлал Неру Йехуди Менухин заминава за Индия, където открива очарователна музикална култура. Той допринася за популяризирането на тази музика и на нейните изпълнители в останалата част на света, пише www.menuhin-foundation.com.
През 1956 г. той създава Летния музикален фестивал в Гщаад, който и днес продължава да привлича артисти от цял свят. Йехуди Менухин намира щастие в новата си кариера като диригент. Той е бил президент и асоцииран диригент на Кралския филхармоничен оркестър и оркестъра Hallé в Англия, главен гост диригент на „Синфония Варсовия“, президент и главен диригент на Унгарския филхармоничен оркестър.
Той основава училище „Йехуди Менухин“ в Англия през 1963 г., Международната музикална академия за млади виртуози на струнни инструменти в Швейцария през 1977 г., както и асоциацията Live Music Now, която подкрепя млади музиканти и организира концерти в болници, домове и други „изолирани“ места.
През 1991 г. той основава Международната фондация „Йехуди Менухин“ (IYMF), за да гарантира устойчивостта на различни проекти като образователната програма Music–Europe (MUS-E), целяща интегрирането на артисти от различни сфери в училищата.
„Като момче се надявах – имах си тази детска идея, че ако изсвиря Шаконата на Бах достатъчно красиво – но трябваше да бъде много, много красиво, ще успея да донеса мир“, казва в речта си на сесия в Европейския парламент през септември 1995 г. Менухин.
За приноса си към световния мир той е удостоен с безброй почести. Те включват почетни докторски степени от многобройни университети, френският орден „Легион на честта“, Орденът за заслуги на Федерална република Германия, както и белгийските „Орден на Леополд“ и „Орден на короната“. През 1960 г. получава наградата на Джавахарлал Неру за мир и международно разбирателство, а през 1992 г. става Посланик на добра воля към ЮНЕСКО. През 1993 г. кралица Елизабет II му присъжда доживотна аристократична титла и той става лорд Менухин. Той е и първият представител на Западния свят, станал почетен професор в Пекинската консерватория в знак на признание за концертите му в Китай и за усилията му да помогне на много млади китайски цигулари да продължат обучението си на Запад.
„Ученето не е просто пълнене на празна торба с неща, със знания. Торбата никога не е празна. Тя вече има свой собствен живот. А ученето е споделяне на това, което човек знае, за да позволи на този, който носи торбата, да вкуси живота по по-богат, разнообразен и цивилизован начин“, казва лорд Менухин пред френския вестник L’Humanité през февруари 1999 г.
За него обучението по музика е тясно свързано с изкуството да живееш и с връзката с тялото. Той усърдно практикува йога и обръща внимание на връзките между хората, тялото им и природата, убеден, че няма външен мир без вътрешен мир. Проектът MUS-E®, който той инициира, има амбицията да направи изкуството достъпно за всички деца, особено за тези, които живеят в неблагоприятна среда.
На 12 март 1999 г. Йехуди Менухин умира от сърдечен удар в Берлин на 82-годишна възраст. Пет дни по-рано той изнася последния си концерт, на който дирижира произведения на Прокофиев, Алфред Шнитке и Феликс Менделсон.
„Когато умра, бих искал прахът ми да бъде разпръснат в река, да има хубав пикник и да се танцува цяла нощ“, пише в автобиографията си „Незавършеното пътуване“ (The Unfinished Journey) Йехуди Менухин.