Регулаторът напомня, че в публичното пространство все още се срещат остарели и неточни понятия като „жестомимичен“ и „глухоням“, които не отразяват съвременните разбирания за езика и културната идентичност на глухите хора.
От СЕМ припомнят, че през 2021 г. е приет Закон за българския жестов език, който утвърждава официалната употреба на термините „жестов език“, „глухо лице“, „сляпо-глухо лице“, както и „глухи хора“ или „глуха общност“.
При необходимост медиите могат да се обръщат за консултация към Съвета за българския жестов език към министъра на образованието и науката преди излъчване или публикуване на материали, свързани с българския жестов език. Този орган има компетентността да дава становища по въпроси, свързани с терминологията и съдържанието на информацията.
„Българският жестов език утвърждава правото на глухите и сляпо-глухите лица на изразяване и достъп до информация чрез този език и е признат като неразделна част от езиковата и културната идентичност на глухата общност“, се посочва още в съобщението на СЕМ.
/ВСР