След висшето образование ученето тепърва започва, казват софтуерните инженери и обучители Богой и Никола Богданови

След висшето образование ученето тепърва започва, заявиха в интервю за БТА софтуерните инженери Богой и Никола Богданови. Братята са софтуерни инженери и agile трейнъри, бизнес трансформатори, помагащи на организациите да се адаптират към бързо променящия се свят. С тяхна помощ са се преобразявали цели екипи и системи на производства. Водят лекции по адаптивен проджект мениджмънт, agile (гъвкавост) мениджмънт, гъвкави методологии, принципи на управление и други дисциплини в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, в Университета за национално и световно стопанство, в Техническия университет и в Нов български университет. 
Част от образователната мисия на Богой и Никола Богданови за повече адаптивност към съвременния динамичен живот е и конференцията Business Agility Bulgaria 2025, която организират за втори път на 9 октомври. Темите ще обхващат не само  ИТ сферата, но и здравната индустрия, правото, банковия сектор и други. Сред лекторите ще бъдат Георги Димитров - един от пионерите в правото на информационните технологии в България, Ангел Мединила - водещ аgile консултант в Испания и Латинска Америка, Евелин Акун-Рос - аgile обучител, работила с екипите на големи компании, като “Филипс” и “Юниливър”, Ива Дойчинова - журналист и специалист по публична реч, и други. 
Светът е непредсказуем, нещата постоянно се изменят и човек непрекъснато среща изненади или несъответствия. С намесата на изкуствения интелект това става все по-осезаемо. Ако днес нямаш умението да се учиш от грешките си, от уроците на живота, винаги ще си с няколко крачки назад от другите. Именно знанията са изходът. Но не само тези, които получаваме в училище или в университета, а тези, които се засилват тепърва след това, поясняват Богой и Никола Богданови. 
Следва интервюто с Богой и Никола Богданови: 
Учим, за да изкарваме добри пари някой ден. Достатъчно ли е образованието, което получаваме в училище и в университета?
Никола: Самият модел на мислене и поведение agile (гъвкавост) може да бъде имплементиран в образованието. Например, вместо един клас ученици да учи урок, да има друго предизвикателство. Или децата да се разделят на отбори, да имат конкретна цел и задача, чрез която да научат нещо ново, а учителят през това да помага, за да достигнат целта, да бъде партньор, консултант, съветник. Както "ЧатДжиПиТи"(ChatGPT). Подобни практики са много полезни и са разпространени масово, например в скандинавските държави, които винаги са пример за модерно образование. Отборният елемент за постигане на цел, колективна задача, която децата да колаборират помежду си в практика, имат изключителен ефект за научаване и прилагане на наученото. В България индивидуалното учене все още е на първо място, а отборната игра е епизодична. 
Може ли да се каже, че agile методиката е бъдещето на образованието?
Богой: В момента до голяма степен учениците са функционално неграмотни, не могат да се ориентират бързо в обстановката. Когато допуснат грешка, не умеят да я превърнат в свое предимство, т.е. да я приемат като урок. Ученето не свършва с университета. Именно след него започва истинското образование. 
Agile не само, че е бъдещето на образованието, то е и настоящето. В момента най-големият страх на всеки е дали утре няма да се появи някакъв инструмент или технология, които да го заменят. Или че ще се появят нови технологии, които трябва тепърва да използва, а не знае как. Или че ще се намесят иновации, които могат да променят изцяло естеството на някакъв бизнес. Тази несигурност е навсякъде. Професии, които са свикнали на динамични промени, като програмист, маркетинг специалист или сейлс, вече са подготвени и знаят как бързо да извлекат ползите от промените, да намерят пролука, където да заемат своята печеливша позиция. 
Нов модерен термин за успешните организации днес е learning organization. В България в кои сфери има най-много такива, в кои най-малко или къде въобще липсват?
Никола: Терминът learning organization идва още от 90-те, от книгата на Питър Сенге “Петата дисциплина: Изкуството и практиката на обучаващата се организация”. Този тип организации инвестират в това екипите им постоянно да учат. Ученето е като част от работата, от самото работно време. Самите служители знаят, че една много важна част от задачите им през деня е да направят проучване, да се консултират, да намерят информация по дадена тема, да изгледат образователни видеа и друго. Има един цитат на Ейбрахам Линкълн: “Ако имаш пет часа да сечеш дърво, четири часа си точиш брадвата”. Това точене на брадвата е нещо, което постоянно се случва в бизнеса в днешно време. 
България не е извън света, ние сме част от световния модерен бизнес, така че повечето компании у нас са тръгнали по така наречения leraning път. Просто нивото е различно - някои са още в началото, други са много напред. При ИТ и Тech компаниите е различно - там хората работят най-вече с мозъците си, с непрекъснато появяващи се нови технологии и са свикнали, и знаят, че ученето винаги ги води крачка напред. Мога да дам пример за фармацевтичните компании, с които работим, както и с такива, които се занимават с производства. Те все повече залагат на образователното съдържание като част от работния процес. 
Богой: Според едно проучване на консултантската агенция “Маккинзи”, животът на компаниите в световен мащаб се е скъсил с над 70% и се очаква още повече да се съкращава. Смята се, че голям процент от компаниите, само след пет години, няма да съществуват или поне не в този си вид. Всичко това е резултат от бързо променящия се свят. Дори големи организации, като "Гугъл" (Google), се уплашиха, когато се появи "ЧатДжиПиТи"(ChatGPT). Виждаме как много компании в България си промениха пазарната стойност. Въобще много е динамичен пазарът. Една компания трябва постоянно да се учи, за да се адаптира и да търси нови посоки. 
Какви усилия са необходими, за да се справят хората в новите условия за професионална реализация? 
Никола: Остарялата образователна система казва - ти учиш до 12-и клас и оттам нататък си готов да работиш. В компаниите идват хора, които очакват, че вече са научени, а всъщност от тях се очаква тепърва да започват да се учат. Днес, в работна среда, трябва да отделяш 30-40% процента от времето си, за да се сдобиваш с нови знания. 
Богой: В момента един успешен мениджър обикновено е изкарал седем-осем сертификата за годината, минал е през две-три обучения. Има много компании, които осъзнават нуждата от учене и инвестират в създаването на различни обучителни центрове, кампании, learning платформи, външни и вътрешни обучители. И това е зададено на база годишен бюджет.  
Има ли вече създадени определени стандарти за обучение в професионална среда, които са задължителни и най-чести?
Никола: Има световни стандарти, така наречените industry стандарти, които се отнасят за дадена сфера. Обикновено се залага на обучения за работа с екипи, създаване на екипи, за системно мислене, за работа със сложни системи от хора и машини, за делегиране, за решаване на конфликти, за умение за презентиране, за продуктово мислене, за работа с добавена стойност, иновации, за работа с AI и ChatGPT, и други. Нуждата от лидерски умения и така наречените soft skills са много осъзнати от организациите и постоянно ни търсят за такива обучения. Напоследък координираме и процеса, свързан с това успешни служители да обучават други служители.