Екип от Катедрата по поведенческа и когнитивна биология към Виенския университет описва в сп. Communications Biology разнородните сигнали, с които "слоновете се поздравяват един друг със специфични жестове и вокализации". Те "са насочени към даден индивид и тяхната модалност зависи от състоянието на визуалното внимание на получателя".
Трудността да се наблюдава отблизо индивидуалното поведение в група диви слонове довежда изследователите до малка колония от девет частично затворени саванни слона, мъжки и женски, в резервата "Джафута" в Зимбабве. Учените започват със съставянето на репертоар от комуникационни сигнали на животните. Те включват акустични сигнали (сред които най-често срещано е ръмженето), визуални сигнали (по-специално движения на ушите, главата и опашката), тактилни сигнали (чрез триене или контакт между тях), обонятелни сигнали (като уриниране или секрети от жлезите) и дори сеизмични сигнали (с удари с крак по земята).
След това екипът записва и кодира повече от 1200 сигнала, една пета от които са вокализации, по време на общо 89 срещи, регистрирани в продължение на два месеца. Обонятелни сигнали, свързани с уриниране, дифузия или секреция от жлези, са налице в почти три четвърти от срещите.
При тези срещи винаги е имало комбинация от сигнали, като най-често срещаната е смесица от ръмжене и пляскане с уши, следвана от ръмжене, придружено с неподвижни уши.
В дивата природа мъжките предпочитат да използват хоботите си и да ги насочват към ароматичните органи (задните или темпоралните жлези на главата) или само да ръмжат и хъркат. В резервата мъжките са се държали по-скоро като женските: със "сложно общуване", съчетаващо няколко сигнала и засилващо хипотезата на изследователите, че подобно поведение "служи за укрепване на социалните връзки".
Съществен критерий за определянето на една комуникация като преднамерена е тя да е насочена към определена аудитория. Учените обаче още не могат да кажат дали поредността на сигналите има някакво значение.