Специалисти от Масачузетския технологичен институт в САЩ са автори на постановката с добавена реалност на “Парсифал”, представена в Байройт

Специалисти и изследователи от Масачузетския технологичен институт (МТИ) в Кембридж, САЩ, стоят зад постановката на операта “Парсифал”, с която бе открит Вагнеровия фестивал в Байройт, Германия, в края на юли. Режисьорът Джей Шайб е преподавател в частния университет, който е сред най-елитните висши училища в света в областта на технологиите, а добавената реалност в постановката е дело на екип специалисти под ръководството на дизайнера и преподавател в МТИ Джошуа Хигасън, става ясно от публикация в университетското издание “MIT News on campus and around the world”.  Шайб създава версия на последната творба на Рихард Вагнер, като действието се развива в апокалиптичното бъдеще, вместо в средновековното минало. Той използва добавена реалност и широка палитра от визуални ефекти. Зрителите в публиката, снабдени с очила за виртуална реалност, виждат стотици визуални ефекти като бързо движещи се облаци и стрели, които летят към тях.  
Върху постановката се работи от пет години. Интерпретацията на Шайб е създадена с подкрепата и одобрението на Катарина Вагнер, правнучка на композитора Рихард Вагнер и генерален мениджър на фестивала в Байройт, пише изданието на МТИ. 
В интервю за изданието режисьорът Шайб обяснява как и защо е избрал да интерпретира “Парсифал” по иновативния начин. 
“Една от основните теми в ”Парсифал”, е че дългогодишният Принц на свещения граал е ранен и раната му не зараства. С този мотив в съзнанието помислихме как е изглеждал света по време на премиерата на операта в края на 19-и век, когато Европа прекроява картата на Африка основно заради достъпа до природни ресурси. Кобалтът остава във фокуса на замърсяващите практики в минната индустрия в Демократична република Конго, той е задължителен за компонентите в електронните устройства, които използваме, основно за батериите. Има огромни залежи мед, открити под обекти като будитски храм в Афганистан, както и литий под светилище в Невада. Изправени сме пред огромни предизвикателства с промените в климата и прогнозите не са добри. Някои от решенията като електрическите автомобили също се нуждаят от тези природни ресурси, така че те са решения за някои хора, но другите страдат, докато се добиват тези минерали. Започнахме да мислим за това как някои рани никога не зарастват, за това как перспективите за по-добър свят нанасят нови рани на някои общности...Така се роди темата”, каза Шайб.
За интегрирането на добавената реалност в представлението режисьорът казва, че е започнал работата с Джошуа Хигасън върху територия, неразработвана досега. Първоначално започнахме да проучваме дали това ще е възможно, каза Шайб. Повечето хора, с които разговаряхме, ни казваха: Не го правете, няма да се получи, поясни той. 
Пътувахме многократно до Байройт и направихме лазерно сканиране с точност до милиметър на сцената и на аудиториума, каза режисьорът пред изданието на МТИ. “Създадохме множество модели, за да видим как добавената реалност ще действа на голямо пространство, в което 2000 очила за виртуална реалност ще реагират едновременно. Събрахме екип от аниматори, програмисти и дизайнери - от Португалия до Кеймбридж, от Ню Йорк до Унгария, Великобритания, Германия”, каза Шайб. По добавената реалност на постановката се работи повече от две години, като сред основните задачи е тя да стане достъпна за зрителите, част от които не са свикнали да работят със смартфони и високотехнологичните устройства за виртуална реалност.