Сред интересите на Неофит Рилски, които все още не са изследвани, са тези към народната медицина и астрономията, посочи проф. Румяна Радкова

Много са все още неизследваните неща за Неофит Рилски, все още никой не е засягал интереса му към народната медицина и астрологията, каза за БТА чл.-кор. Проф. д.и.н. Румяна Радкова. 
Проф. Радкова е научен ръководител на тридневна национална научна конференция, посветена на живота и делото на Неофит Рилски, организирана във връзка с 230 години от неговото рождение, която започна на 5 октомври в Благоевград и завърши днес в Рилската света обител.
Неофит Рилски събира народни рецепти, лечения, понеже сам той страда от много болести, някои въображаеми, но проявява интерес и към българските, и към гръцките домашни рецепти на билкова основа, разказа проф. Радкова. 
Той има и едно непреодолимо влечение към изследването на атмосферните условия, допълни чл.-кор. проф. д.и.н. Румяна Радкова, която има съществен принос в изследването на личността и историческата роля на йеромонах Неофит Рилски. 
„Често казват, че неговият дневник не е дневник за събития, а за времето, фактически е една синоптична картина на времето, но това не е самоцелно, а е продиктувано от интересите му към развитието на климата, към атмосферни явления“, допълни проф. Радкова. Неофит Рилски проявява интерес към кометите, откъде идват, в библиотеката му има книги по астрономия, допълни тя. 
Има и много други аспекти от неговия живот, той е енциклопедист, който много трудно ще бъде изчерпан в близките години, посочи още проф. Радкова. 
Във връзка с научната конференция, която събра в рамките на три дни учени от цялата страна, чл.-кор. проф. Румяна Радкова отбеляза, че представените доклади са засегнали различни аспекти на живота на Неофит Рилски „и то от нов зрителен ъгъл, с нови материали, което създава едно многообразие и показва един напредък в изследването на живота му, и то най-вече от млади колеги“.
Проф. Радкова изучава задълбочено и системно живота на Неофит Рилски. През 1975 г. издава труда си „Неофит Рилски и новобългарската култура“. Пет години по-късно излиза и второ, допълнено издание на книгата. 
Още докато работи в Рилския манастир върху дисертацията си за първата си научна степен, осъзнава ролята на духовенството в българската история. „Когато писах за Неофит Рилски, вече бях научен сътрудник в Института по исторически изследвания към БАН и трябва да кажа, че в процеса на работа върху Неофит Рилски аз самата се учех от неговите качества, от голямото му трудолюбие, с неговото изследване аз самата израснах като учен и като човек“, разказа проф. Радкова. „За българската история той е такъв интересен феномен, който трябва да се пропагандира, да го направим по-видим, по-осезаем за хората“, допълни ученият. 
Това е и една от основните цели на честванията по случай 230 години от рождението на Неофит Рилски, отбелязаха в рамките на конференцията организаторите. Научният форум е кулминация в тези чествания, които са под патронажа на Негово Светейшество Неофит патриарх Български и митрополит Софийски. Организатори на честванията са Югозападният университет „Неофит Рилски“, Неврокопската света митрополия и Рилската света обител, съвместно с общините Благоевград, Банско, Габрово, Самоков, Копривщица, Сандански, Кюстендил и Казанлък.