Средновековната крепост в Ямбол ще стане сцена на спектакъла на формацията „Жар театър“ тази събота

Средновековната крепост в Ямбол става сцена на нов огнен спектакъл на мим формацията „Жар театър“ тази събота (7 март). Постановката „Дъбилин – огънят разказва“ е своеобразно продължение на огнения спектакъл „1373. Ода за защитниците на крепостта“, представен през 2023 г. по повод откриването на възстановената северна стена и стражева кула на крепостта.
„Дъбилин – огънят разказва“ ще върне зрителите към героичното минало на града чрез спектакъл от огън, движение и жива сценична енергия. Мултижанровата театрална продукция се реализира по проект с европейско финансиране на Община Ямбол чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и Европейския съюз – NextGenerationEU, посочват от пресцентъра на местната управа.
Средновековната крепостна стена в Ямбол, която днес се намира в градския парк, е обявена за паметник от национално значение. Десетилетия наред обаче бе обрасла в растителност и засипана с отпадъци. Реставрацията и консервацията ѝ включваше почистване, а впоследствие - надзиждане на стената и кръглата кула, монтиране на художествено осветление. Пространството се превърна в сцена за различни културни събития. 
Според историци Ямболската крепост „Дъбилин“ е първата на Балканския полуостров, оказала организирана и упорита съпротива на османските завоеватели. Удържа на настъплението повече от три месеца – по-дълго от обсадата, довела до превземането на столицата на Второто българско царство – Търновград. Превзета е след кръвопролитна обсада през 1373 г., когато в крепостта се разпространява епидемия.
„Крепостта е построена вероятно някъде във втората половина на X век и е била със значителни размери, приблизително около 46 декара, с издължена форма и вход от изток. Била е оградена и от трите страни с река Тунджа“, обясни директорът на Регионалния исторически музей в Ямбол – археологът д-р Стефан Бакърджиев.
През втората половина на XIV век крепостта е била фамилно владение на Шишмановци. Намирала се е на важен кръстопът, свързващ Константинопол и Адрианопол с българската столица Търновград на север, както и черноморските градове Анхиало и Месембрия с Боруй и Филипопол на запад.