Ехидните - покрити с бодли бозайници с човки, които снасят яйца и се промъкват през ниската растителност в австралийските гори, вероятно са еволюирали от прародител, живеещ във вода, съобщи Лайв сайънс, позовавайки се на австралийски палеонтолози.
Откритието оборва предположенията на специалистите за произхода на необичайните бозайници и е рядко срещано еволюционно събитие, казват изследователите.
"Доста бозайници са еволюирали от живот на сушата към живот във водата, но животно, което да премине в обратната посока, е много рядко", обяснява Сю Хенд, палеонтолог по гръбначни животни от Университета на Нов Южен Уелс пред Лайв сайънс.
Съществуват четири живи вида ехидни, понякога наричани бодливи мравояди, всички от семейство Tachyglossidae. Три вида се срещат само в Нова Гвинея, а четвъртият се среща там, но е широко разпространен и в Австралия.
Досега изследователите са смятали, че ехидните и техните роднини птицечовките (Ornithorhynchus anatinus), произхождат от сухоземно животно, като предците на птицечовките са навлезли във водата. И двете животни са еднопроходни и са единствените живи бозайници, които снасят яйца, а не раждат живи малки.
За да хвърлят повече светлина върху еволюцията на ехидните, Ханд и колегите й изследват отново раменна кост от изчезналото еднопроходно Kryoryctes cadburyi, живяло в днешна Южна Виктория, Австралия, преди 108 милиона години, през периода креда. Този вид може да е бил предшественик или роднина както на съвременните птицечовки, така и на ехидните.
Дали K. cadburyi е живял изключително на сушата, се обсъжда. Предишен анализ на костта, открита в местност, наречена Заливът на динозаврите, в началото на 2000 г., показва, че тя прилича на костите, открити при ехидни.
Като изследват повърхността на костите, учените могат да установят доколко свързани могат да са животните, каза Ханд, а вътрешността на костта може да даде насоки за начина им на живот. Затова екипът е направил микрокомпютърна томография, за да види вътрешната микроструктура на костта.
"Съвременните птицечовки имат характерни кости", казва Хенд. "Те имат много дебели костни стени, а ехидните са почти противоположни - имат доста тънки костни стени. Затова ни беше много интересно да видим как е изглеждал техният общ прародител".
Въпреки че на пръв поглед прилича на кост на ехидна, древната раменна кост е имала по-дебели стени и намалена кухина за костен мозък. "Бяхме изненадани да открием, че вътрешната структура прилича повече на птицечовка, отколкото на ехидна", казва Ханд.
Такива тежки кости биха улеснили животното да се гмурка под повърхността на водата. Това означава, че K. cadburyi вероятно е било полуводно животно и че семейството на еднопроходните е било полуводно, заключават изследователите.
След това предците на ехидните са се преместили трайно на сушата и костите им са станали по-леки, тъй като са се адаптирали към новия начин на живот, казват изследователите в статия, публикувана в сп. "Протоколи на американската Академия на науките" (PNAS).
Поради недостига на фосили от предците на птицечовките и ехидните не е ясно кога е станало това преминаване към сушата. Повечето от техните изчезнали роднини са идентифицирани единствено по зъбите и челюстите, а раменната кост на K. cadburyi е единствената открита досега от крайник на еднопроходно животно от този период.