Сурва е обичай, който всеки от нас носи в сърцето си – обичай, в който все повече млади хора искат да се включат, каза кметът на Перник Станислав Владимиров. Той бе в село Студена, за да види една от младите групи, които са възродили традицията в Пернишко.
Владимиров добави, че когато има толкова много млади хора, които всяка година се включват в Сурва, подготвят се цяла година и се учат от родителите си, то Сурва ще пребъде. Кметът на Перник заяви, че фестивалът се превръща в незаменима емблема не само за града, но и за страната.
Георги Ваклинов е пример за това как традицията се пази и предава в младите семейства. Той, заедно със съпругата си и малката им дъщеря, е част от групата в село Студена. „Продължаваме традицията. Това е нещо, което е в гените ни, в кръвта ни. Докато ги има традициите, ще ни има и нас“, каза Ваклинов и допълни, че чрез традициите съхраняваме родовата памет и показваме кои сме като народ.
Георги Ваклинов влезе в ролята на младоженеца, дошъл да вземе булката. Преди това той трябваше да се пребори с две „мечки“.
Боян Боянов е ръководител на мечкарската група на село Студена. По професия е пожарникар. Той разказа, че групата е създадена през 2024 г. За втора година те обикалят селото за здраве, а тази година ще направят дебют на големия фестивал в Перник.
Боянов поясни, че е имало сурвакарска традиция в Студена, но това е било преди много години. Единствените архиви, съхранили подобна информация, са няколко снимки. Той добави, че тогава групата е била от близо 20 души, а сега наброява над 70 човека, 20 от които са деца. Най-малките участници са на около четиригодишна възраст, а най-възрастният е на 76 години.
За групата от село Студена е характерно, че мечкарите и звънчарите са облечени в кожух, черни панталони, бели плетени чорапи и цървули. Сватбарите са с носии, като булката задължително е мъж, преоблечен като жена. Маските са изработени от кожа, рога и дърво, като всеки си ги прави сам, разказа още Боян Боянов.
Начело на групата има дървен надпис, който гласи: „100 дена село Студена“. Боянов поясни, че надписът идва от легенда, според която някога турци преминали през селото, но се задържали 100 дни в него. Така населеното място първоначално се е наричало „100 дена“, а по-късно е преименувано на Студена.