Изпълняването на творби, писани в настоящето време, създаването на мостове между жанровете и въвеждането на публиката в различни светове е мисия на музиканта. Това каза в интервю за БТА пианистът и преподавател Людмил Ангелов. За първи път той води майсторски клас в Лятната академия на Международния музикален фестивал „Варненско лято“. Той добави, че е с отлични впечатления от работата си с учениците и благодари на проф. Минчо Минчев за поканата и възможността да се срещне с младите варненски пианисти от Националното училище по изкуствата „Добри Христов“ в града. Според него те са много добре подготвени от учителите, а най-вече го радва, че освен таланта, имат огъня и желанието да работят, да се усъвършенстват и да се докоснат до прекрасната музика. Въпреки че им предстои да направят още много неща, те вече музицират с една завидна зрялост, отбеляза менторът и изрази надежда и той да им е бил полезен като е добавил свои акценти в това, което свирят.
Попитан каква музика харесват младите хора - дали класиката или по-съвременната от ХХ век, педагогът сподели впечатление, че те изпълняват с еднакво отношение и желание творби от различни периоди и имат разнообразен репертоар. Той смята, че музикантът разширява своята култура посредством срещата със създаденото в по-стари епохи и за него е много важно да усвои и да разбере приемствеността, която съществува, защото без барока нямаше да я има класиката, съответно без тях нямаше да има романтизъм и така нататък. Тази приемственост е била водещият инструмент, моторът за развитието както на музиката, така и на самите изпълнители и композитори, добави той.
През последните двадесетина години Людмил Ангелов е направил дузина световни или български премиери на произведения от съвременни композитори и счита, че е мисия на всеки музикант да изпълнява музиката, която се твори в настоящето време, че тя е нещо, което трябва да се даде на публиката редом с любимите и всепризнати шедьоври от миналото. Според него трябва да има баланс в програмите, защото обикновено съвременната музика е малко по-сложна материя и изисква повече време за подготовка, за да бъде представена достатъчно добре. В същото време публиката трябва да бъде възпитавана, защото трудно пристъпва към слушане на непознати произведения и те действат често като малка спирачка за хората, предпочитащи да използват свободното си време, за да чуят нещо, което познават и ще им достави удоволствие. Непознатото винаги е малко плашещо за човешката раса, но мисля, че ако се прави деликатно, с добър баланс, не е никакъв проблем, посочи пианистът.
Той припомни, че Софийската филхармония организира международен форум, който ще бъде посветен изцяло на съвременната музика по подобие на Дните на българската музика, които по-старото поколение помни, където са се представяли премиерно написани специално от композиторите произведения.
Сред съвременните автори, които Ангелов изпълнява често, е руският композитор Николай Капустин. За първи път чува неговото име в началото на нашия век. Вижда нотите на осем етюда, които силно го заинтригуват с усещането, че е музика, която звучи като джаз, но всъщност няма импровизация и всичко е изписано, съдържайки най-доброто от руската клавирна школа. Едно владеене на инструмента и език на възможно най-високото виртуозно ниво. Българският пианист се свързва с композитора, който живее доста затворено, и започват кореспонденция. Капустин му изпраща огромен кашон с ръчно преписани ноти, защото по това време няма издадени в Европа. „Оттам извадих едни съкровища, които впоследствие започнах да изпълнявам. Направих няколко световни премиери на негови произведения, включително на четвъртия му концерт за пиано и оркестър със Симфоничния оркестър в Мурсия, Испания. Бях много въодушевен, че мога да се докосна до такъв изключителен композитор. Впоследствие поддържахме връзка, докато той беше жив и дори бях много щастлив, защото ми посвети една от неговите последни сонати за пиано и едно незабравимо преживяване за мен“, каза Ангелов.
Той самият като млад е имал композиторски опити, но се отказал, разбирайки, че талантът му е по-скоро в свиренето. Все пак му е много интересно да види как мислят авторите, какъв е езикът на съвременните композитори. През годините е свирил доста музика, която е свързана с тангото и познава добре пиеси на майстори на този стил. Това според него също е мисия на изпълнителите - да навлизат в жанрове, които, както тангото и джазът, имат много допирни точки в основата си с класическата музика. Строенето на тези мостове и въвеждането на публиката, свикнала само на класика, в по-различни светове, според мен е важно и хубаво да се прави, допълни пианистът.
Людмил Ангелов е участвал много пъти на фестивала „Варненско лято“, дори си спомня, че е празнувал рожден ден с концерт във Фестивалния комплекс. Имал е изяви с оркестри, с камерни състави, самостоятелни рецитали, концерти с певци. Според него най-ценното във фестивала е, че се е съхранил вече 100 години, защото едно такова събитие винаги е под ударите на обстоятелства - финансови, социални, понякога и политически. Това го прави един от най-важните в европейската културна география и според него той има абсолютно достойно място. През годините на сцената му са гостували едни от най-големите международно известни, уважавани и много познати имена, които са част от историята на фестивала и говорят за неговото качество. Впечатленията му са, че форумът се е развил и все по-амбициозно се опитва да присъства в културното пространство на Варна, да привлича публика не само от града, а и от чужбина.
„Трябва да се радваме, че „Варненско лято“ върви със смели крачки напред към бъдещето вече в XXI век и дава възможност на публиката да се докосне до изкуството на големи изпълнители, на интересни композитори и също дава сцена на младите таланти, което е много важно - чрез академията да помогнем на идващото поколение, да им подадем ръка, да им дадем съвети и преди всичко възможността да се изявят в рамките на един толкова престижен международен фестивал“, подчерта той.
Попитан дали е по-престижно и полезно за младите хора да получат музикалното си образование в чужбина, Ангелов каза, че България продължава да има много добра школа и учители, които работят усърдно, с желание и възможности, за да помогнат да се изградят младите музиканти, да се развие техният талант и да бъдат подготвени на много високо ниво. Въпросът обаче допира главно до условията за реализация, които у нас все още не са добри по ред причини. „Знаем каква е ситуацията с културата. Вече от много години се влачи в тези мътни води и съвсем естествено е, че най-талантливите, пък и не дотам ярките дарования, от един момент нататък искат да излязат извън България, да продължат развитието си, да отидат при други педагози. Това не е защото тук преподавателите не са си свършили добре работата, напротив. Това става, за да търсят контакти, възможности за изява, участия в международни конкурси, което помага за по-успешни и по-реални перспективи за тяхното реализиране като музиканти. И това е всъщност, което вади младите извън България, за съжаление“, посочи той. Добави обаче, че за радост много успели български музиканти се завръщат в родината и концертират активно тук, което е знак, че съзнават колко им е дала българската музикално-образователна система и че до голяма степен са продукт именно на тази школа, за което се чувстват признателни и връщат жеста като искат да запазят контакта с българската публика, а и да бъдат пример за по-младите, давайки им вяра и желание да продължат по трудния път.