Тазгодишните Национални есенни изложби са вдъхновени от образите на артистичния Пловдив в миналото, каза за БТА кураторът Весела Ножарова

Когато започнах да мисля каква изложба бих искала да видя в тези къщи, в съзнанието ми изплуваха много образи от артистичния Пловдив в миналото. Представих си какво е било за града в онези години да има пъстра бохемска компания, която денем рисува, нощем гуляе с музиканти и местни зевзеци. Това каза в интервю за БТА Весела Ножарова, куратор на тазгодишното издание на Националните есенни изложби. Откриването, по традиция, е на 1 септември. 
По думите й проектът „Частица от река“ не представлява сбор от индивидуални изложби, а една обща изложба с 14 художници. Всички работи са или създадени за конкретни места, или внимателно подбрани за тях.
Ножарова посочва, че изборът й на творбите се базира на дългогодишната й кураторска практика, в която почти безпогрешно знае от кого какво да очаква в една изложба. В изложбените пространства ще има видео творби, инсталации, керамика, пластики от рециклирани материали, класическа (макар и абстрактна) живопис, ситопечат, базиран на фотография, дигитален 3D принт и дори склуптура, в която можеш да седнеш и дори да полегнеш.
Пред БТА Весела Ножарова разказва за подхода си на работа, концептуалната рамка на тазгодишното издание, за авторите, експозиционните пространства и съвременните тенденции в изкуството:
Тази година Националните есенни изложби ще преминат под мотото „Частица от река“. Задължително ли е концепцията на изложбите да е свързана исторически с мястото? Защо избрахте този подход?
– Нищо не е било задължително, но самото място – Старият град, със своите исторически къщи и потъналите в зеленина калдъръмени дворове – ме прикани да подходя именно по този начин. Това не е обичайно изложбено пространство. Трите къщи с трите двора са активен участник в изложбата. За мен интересното в проекта „Частица от река“ беше да изградя изложбен разказ, който въвлича мястото и неговия контекст – исторически и визуално.
Каква е концептуалната рамка на тазгодишното издание? На какво залага проектът и откъде идва вдъхновението?
– Ще отговоря със синтезираната версия на моя кураторски текст, залегнал в основата на концепцията, с която спечелих кураторския конкурс:
„Изложбата „Частица от река“ разглежда връзките между изкуството, мястото, миналото и настоящето, олицетворени в диалога между Стария град на Пловдив, творчеството на Георги Божилов-Слона (1935-2001) и произведенията на 14 съвременни български художници. В основата стои фантазия, която поставя легендарната група пловдивски живописци с техния пъстър, бохемски начин на живот на фона на черно-бялото социалистическо битие.
В средата на 60-те години на 20 век това цветно художническо общество е като животворна река, извираща от върха на Небет тепе, течаща по старите каменни калдъръми, преминаваща през красивите дворове и влизаща от къща в къща. Мълчаливата пушеща фигура на Георги Божилов-Слона, чиято изложба, организирана от Начо Културата през 1967 г., поставя началото на изложбите в Стария град, маркира символичната пресечна точка между локалното и глобалното, между това, което е било, и това, което предстои.
Изворите са тук и не могат лесно да пресъхнат. В коритото на реката се вливат нови и нови води. В края на лятото, когато пловдивската жега бавно започва да отстъпва, водите отново бликват. Започват Националните есенни изложби!“.
Когато започнах да мисля каква изложба бих искала да видя в тези къщи, в съзнанието ми изплуваха много образи от артистичния Пловдив в миналото. Представих си какво е било за града в онези години да има пъстра бохемска компания, която денем рисува, нощем гуляе с музиканти и местни зевзеци. Хора, на които в онези несвободни години е било позволено да бъдат пъстри, брадати, често пъти пияни и живеещи с и за изкуството. Изгледах много документални филми, прочетох книги и спомени за Пловдив от 60-те и 70-те години, за Стария град, за Георги Божилов-Слона, който заема централно място в концепцията ми. Тази година се навършват 90 години от рождението му, а и именно с негова изложба през 1967 г. започва традицията на есенните изложби.
Колко имена ще бъдат представени на Националните есенни изложби? Как ги подбрахте? Авторите са от различни поколения, но всички работят в областта на съвременното изкуство.
– В изложбата участват 14 художници. Сред тях има утвърдени имена с дългогодишна кариера, но и съвсем млади творци. Със Сияна Шишкова, която е на 24 години, съм работила още във „Арт старт“. Това, което много ме зарадва, е, че всички артисти се съгласиха да участват с ентусиазъм и почти всички създадоха нови произведения специално за есенните изложби. Изборът точно на тези автори се базира на дългогодишната ми кураторска практика, в която почти безпогрешно знам от кого какво да очаквам в една изложба.
Конкретното място може да промени излъчването на една изложба. Експозиционните пространства на Есенните изложби са нетипични и много взискателни. Работите, които ще бъдат представени, специално създадени за това издание ли са или са съобразени с конкретното пространство?
– Важно е да се знае, че моят проект „Частица от река“ не представлява сбор от индивидуални изложби, а една обща изложба с 14 художници. ТВсички работи са или създадени за конкретни места, или внимателно подбрани за тях. Къщите, стаите, дворовете, настилките, зеленината, кладенците – всичко е част от изложбата. Всички творби са мислени така, че да взаимодействат с конкретното пространство.
Иска ми се гледането да бъде на един дъх – като спускане по река, от Балабанова къща до Къщата за мексиканско изкуство. Образът на водата, която извира от Небет тепе и се спуска надолу към града, е в основата на концепцията. Изкуството и всички ние сме част от този въображаем поток, който няма край. В този смисъл искам изложбата да се възприема повече визуално, тактилно и емоционално, отколкото като застинала концепция.
Какви медии използват авторите за представянето на експозициите? Ще участват ли с нещо типично за тях или да очакваме изненади?
– Ще има почти всичко. Антони Райжеков е създал аудио скулптура, а Стоян Дечев – скулптура, в която можеш да седнеш и дори да полегнеш. Ще има видео творби, инсталации, керамика, пластики от рециклирани материали, класическа (макар и абстрактна) живопис, ситопечат, базиран на фотография, дигитален 3D принт.
Националните есенни изложби в Пловдив са пример за устойчив във времето форум за визуално изкуство и своеобразен годишен алманах на изобразителното изкуство в страната. Кои са съвременните тенденции в изкуството?
– Съвременното изкуство и неговите автори се занимават с темите на настоящето – независимо от медията и техниката, която използват. Дори когато реферират към изкуството на Георги Божилов-Слона или към историята на Стария град, в творбите им прозират размислите, тревогите и вълненията на днешния ден. Усещането за несигурност, тревожността от политическата ситуация, в която живее светът, въпросите за стойността на изкуството и изборите, които правим – именно тези актуални теми са залегнали в изложбата.
Интересно е, че единствената творба, която оставихме да присъства от постоянната експозиция, е „Апокалипсис“ на Слона – картина от 80-те години на XX век. Към нея реферират няколко художници, довели сходни емоции с тези на нейния автор.
Весела Ножарова е родена през 1974 г. в Благоевград. Тя е изкуствовед, куратор и критик, живее и работи в София. Завършила е специалност „История на изкуството“ в Националната художествена академия в София, където понастоящем подготвя докторска теза. Занимава се със съвременно изкуство. Има над 40 кураторски проекта в България, Австрия, Белгия и други страни в Европа. През 2007 г. е куратор на българското национално участие в 52-рото венецианско биенале за съвременно изкуство. Съосновател е на кураторския колектив „Изкуство – дела и документи“. От 2015 г. е куратор на галерия Credo Bonum.