Театроведът Александър Жеков: В изкуството на мима Вельо Горанов откри не просто форма на изразяване, а цяла философия

В изкуството на мима той откри не просто форма на изразяване, а цяла философия. Един особен начин да докосва човешката душа, чрез жест, пауза, поглед. Това каза театроведът Александър Жеков при откриването на барелеф на Вельо Горанов във фоайето на театър „Сълза и смях“, по инициатива на Народно читалище „Славянска беседа“. На този ден актьорът и един от най-известните мимове в България трябваше да навърши 80 години.
„Събрали сме се на едно специално място, белязано от смях, сълзи, памет – „Сълза и смях“. Отбелязваме 80-годишнина на един прекрасен артист, творец със забележителна чувствителност и много ярка сценична съдба“, каза още Жеков.
„Изпълненията му носиха и тишина, изпълнена със смях, със сълзи, зад което често се криеше страдания, болка, но и дълбока човечност. Вельо бе човек, който посвети живота си на това да предава магията на мълчаливия театър. Изпълненията му бяха символ на чистотата и красотата на човешките чувства. За него тази сцена беше дом, място за изява. Дом, в който той остави частица от себе си, от своята отдаденост, дисциплина и безкомпромисна любов към изкуството. Неговият нелек творчески път премина през създаването и ръководството на първата и, за съжаление, единствена в онези години професионална структура в държавния тогава нов драматичен театър „Сълза и смях“, наречена студио „Пантомима“, разказа Жеков.
В рамките на тези по-малко от десет години бяха реализирани повече от 11 премиерни представления, някои от които останаха в съкровищницата на българския театър, припомни театроведът: „По-нататъшният му път премина през театър „Движение“ и завърши отново на тази сцена, вече откритата сцена „Сълза и смях“, за чието съхранение и развитие Вельо вложи много енергия – лична, материална подкрепа и ангажираност, в изключително турбулентните последни две десетилетия. Наред с това той ще бъде запомнен и като учителя и вдъхновителя на няколко поколения артисти, които се посветиха на движенческия театър“.
„Днес, с откриването на паметна плоча, във фоайето на открита сцена „Сълза и смях“ ние не просто отбелязваме миналото. Ние създаваме мост между поколенията, между паметта, бъдещето. Това е знак на признателност, но и на отговорност – да помним, да разказваме, да предаваме нататък примера на един истински артист. На народно читалище „Славянска беседа“, като стопанин на тази знакова за театрална София сцена, се пада нелеката отговорност да съхранява паметта за незаобиколимия вклад на плеадата артисти, творили на нея. С откриването на паметната плоча на Вельо по повод на годишнината от неговото рождение, вярвам, че слагаме началото на една традиция. Нека името на Вельо Горанов остане живо – не само в архивите и спомените, а и в сърцата на онези, които ще прекрачват този праг – млади актьори, зрители, мечтатели“, каза още Александър Жеков. 
Авторът на барелефа – скулпторът Атанас Карадечев, разказа че през 2015 г. се е запознал с „този невероятен човек“: „Беше получил изработена от мен награда, оттогава станахме близки приятели, за което благодаря на съдбата. Щастлив съм, че съм бил докоснат от този велик мъж“. 
На събитието днес бяха излъчени и документални кадри с Вельо Горанов – постановки с негово участие, репетиции, интервюта.
Вельо Горанов е роден в Стара Загора. Учи актьорско майсторство за драматичен театър в класа на Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Завършва през 1971 г. Играе в Драматично-кукления театър „Иван Радоев“ – Плевен, театър „София“ и „Сълза и смях“. Един от създателите е на студио „Пантомима“ през 1976 г., заедно с Пейо Пантелеев и Милчо Милчев. През 1988 г. основава театър „Движение“, на който става и ръководител. Театърът е закрит през 1994 г. Изнася свои спектакли, сред които „Един мим разказва“, „Швейк“ и „Дон Жуан“. Преподавател е в НАТФИЗ. Участва във филмите „...И дойде денят“ (1973), „Авантаж“ (1977), „Всеки ден, всяка нощ“ (1978), „Колкото синапено зърно“ (1980), „24 часа дъжд“ (1982), както и в серийния филм „Фильо и Макензен“ (1979). Жени се за актрисата Венета Зюмбюлева, но впоследствие се развеждат. Имат две дъщери – Рада Горанова и журналистката Калина Горанова. По-късно се жени за Боряна Горанова, костюмограф. Умира на 74 години, на 25 декември 2020 г. в София.
/ДД