Трябва да благодарим на българския народ за вложенията в обществените медии и да напомним на парламента за още ниските възнаграждения на журналистите, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев

Трябва да благодарим на българския народ за вложенията в обществените медии и да напомним на парламента за още ниските възнаграждения на журналистите, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев при обсъждането на законопроекта на държавния бюджет за 2026 г. в частта му за култура в Комисията по културата и медиите в Народното събрание. Той цитира Йосиф Хербст.
Проектобюджетът за 2026 г. предвижда 10 160 700 евро за БТА.
Вълчев се обърна към участниците в заседанието, като напомни, че обсъждането на проекта за държавен бюджет за 2026 г. в частта за публичните медии съвпада със 150 годишнината от рождението на журналиста Йосиф Хербст, който е бил и директор на БТА в периода 1908 г. - 1911 г. Той има мисли, които могат да бъдат ценни отправни точки и в днешния разговор, посочи Кирил Вълчев.
“Почитай Негово Величество Народа – българския народ”, пише Хербст и на тези негови думи не трябва да гледаме като на високопарна фраза. Защото именно българския народ е този, който с труда си осигурява средствата, чието разпределение обсъждаме днес, като си даваме сметка, че повече средства за разпределение означават повече средства, взети от българския народ. И първото, което трябва да видим ние от трите национални обществени медии - Българската национална телевизия (БНТ), Българското национално радио (БНР) и Българската телеграфна агенция (БТА) , е знакът с предложеното увеличение на бюджета за възнаграждения с 10 процента на фона на 5 процента за работещите в други сфери в държавата, каза генералният директор на БТА.
Освен с почит към народа, който ни дава хляба, ние трябва да се отнасяме с голяма отговорност към работата, която вършим. Защото с осигуряването на издръжка на свободни обществени медии, каквато някои други народи по света не осигуряват в своите държави, българите всъщност следваме и една друга мисъл на Хербст - “Читателят не е купувач, вестникът не е стока”, каза Кирил Вълчев.
Той посочи, че „първият въпрос, който трябва да си зададем днес с колегите, е не колко ще получи БТА от държавния бюджет, а какво още ще даде БТА на българското общество срещу полученото от държавния бюджет през следващата година. Освен с общия отговор за свободния достъп до истинска информация - повече знание за днешния ден в различни области на живота, през следващата седмица ще имам възможност по-подробно да отговоря пред парламентарната комисия по културата и медиите при обсъждането на бъдещето на БТА през следващите пет години“, каза Вълчев.
Той отново цитира Йосиф Хербст, чиито думи да се вземат предвид при обсъждането на средствата в бюджета за възнаграждения в обществените медии - “Помни – истинският, постоянно действащият парламент в една държава, е нейната журналистика и публицистика.”
Кирил Вълчев каза, че въпреки средния ръст с над 80 процента на възнагражденията в БТА за периода от 2021 г. до 2025 г., който изпреварва повече от два пъти инфлацията, както и въведените за първи път системни форми за насърчение чрез допълнително материално стимулиране на работещите добре, заплащане на обучения и подпомагане на различни групи служители (например, родителите при раждане на дете и при тръгването му в първи и осми клас), заплатите остават под тези в сходни сфери на пазара на труда - учителите и специалистите по връзки с обществеността, включително в държавни и общински институции, където заплатите са много по-високи от тези в медиите.
Затова се обръщаме към парламента при евентуално преразпределение на пари в държавния бюджет за 2026 г. да обмисли приравняването на възнагражденията в обществените медии с тези на учителите, каза генералният директор на БТА.
Той информира, че към 30.09.2025 г. средната заплата в БТА с включен клас за трудов стаж и допълнително материално стимулиране е 2500 лева, а средната заплата на учителите е 2937 лева, които през 2026 г. също ще бъдат увеличени с още почти 10 процента. Това означава, че за изравняване на заплатите на учителите с работещите в БТА е нужен ръст от още 15 процента на фонда за работна заплата, които са 2 милиона лева допълнително, посочи Кирил Вълчев.
Ако бъден запазен ръст с 10 процента на парите за заплати в БТА, трябва да се има предвид, че в това се включват и сумите за клас и осигуровки, тоест реалният ръст е между 7 и 8 процента, като няма други резерви за ръст извън парите за заплати понеже над 80 процента от бюджета на агенцията е за трудови възнаграждения и осигуровки, а останалите за издръжка, посочи той.
Със синдикатите обмисляме различни варианти за осигуряване на по-висок ръст - чрез пълно или частично премахване на средствата за премиране на тези, които съвестно изпълняват критериите за работа според очакванията или ги надхвърлят, каза Кирил Вълчев. Той добави, че няма съгласие да бъдат премахнати възможностите за премии за добре работещите за сметка на тези, които не се справят добре, но е възможен компромис, при който реалният ръст на заплатите бъде 10 процента, а осигуровките и класът бъде осигурен за сметка на средствата, използвани досега за стимулиране на работещите системно според очакванията за длъжността като остане само фонд за награди за надхвърлящи критериите.
Обсъждаме със синдикатите и план за ръст на възнагражденията в БТА с прилагането на международната методология, използвана от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) - необходимия нетен месечен доход за издръжка на един работещ в тричленно семейство с двама работещи, каза генералният директор на БТА. Той посочи, че в момента от 348 служители 310 служители, тоест 89 процента, получават над 1770 лева, което е доход при двама работещи, в което доходът от труд за семейството трябва да е не по-малък от 3541 лв. брутно, за да си осигури необходимите средства за издръжка на цялото домакинство. Но за работещите в БТА, които са предимно с висока квалификация, този доход трябва да бъде много по-висок, а само най-ниско платените технически длъжности да го достигнат в рамките на следващите 5 години, допълни той.
Генералният директор на БТА Кирил Вълчев отбеляза и нуждата от държавни системни програми за подпомагане на частните медии, включително и на българските медии в чужбина.
Той обърна внимание и на още три важни момента в предложения бюджет на БТА за 2026 г.
„Първо, в бюджета са заложени 1,2 милиона лева за закупуване на допълнително дисково пространство памет, защото БТА многократно увеличи своята дейност и се нуждае от място за архивиране на текстово, фото и видео съдържание. БТА има по 9 пъти повече снимки и видео през 2024 г. в сравнение с 2021 г. Съдържанието нарасна и благодарение на утроените за последните 4 години националните пресклубове след като агенцията ч съхрани и разви отворените през предишните 18 години 14 пресклуба като в момента БТА има открити общо 43 национални пресклуба, които са и кореспондентски бюра на националната информационна агенция на България - например, днес на деня на първия християнски мъченик по българските земи свети Дасий Доростолски преди 3 години беше за първи път открит пресклуб на БТА в Силистра. А в средата на следващата година ще е завършена цифровизацията на над 5 милиона страници бюлетини и около 600 000 снимки в архивите от 127-те години на агенцията. По молба на БТА системният администратор “Информационно обслужване” АД през тази година оптимизира наличните дискови масиви така, че този допълнителен целеви разход беше прехвърлен за 2026 г.“, каза Кирил Вълчев.
На второ място той посочи, че в бюджета за 2026 г. е включен и една трета от разсрочения за три години напред разход за лицензи и поддръжка на информационната и комуникационна инфраструктура, включително за киберсигурност след отварянето на интернет страницата на БТА със свободен достъп. „Припомняме, че след разговори с “Информационно обслужване” АД, което е системният администратор на БТА съгласно закона, и предвид разбирането от тяхна страна и добрите им възможности за преговори с доставчиците с оглед много по-големите доставни обеми, успяхме да разсрочим този разход равномерно за 3 години и така в държавния бюджет за 2025 г., 2026 г. и 2027 г. са заложени по 1,2 милиона лева вместо планираните наведнъж за 2025 г. 3,6 милиона лева, без да са застрашена киберсигурността, нормалното функциониране на техническите системи на БТА и без да се нарушават авторските права“, каза Кирил Вълчев.
Той добави, че проектът за бюджет включва и средствата за съфинансирания по проекти по различни национални и европейски програми, които компенсират недостатъчните средства за капиталови разходи и дейности, които също са целево предвидени допълнително като парите за хардуер и софтуер.
БТА е пред подписване на договор по Програма „Развитие на регионите” 2021-2027 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството с индикативна стойност 6 353 800 лева - “Светът на новините” за продължаването на обновлението на сградата на БТА в София с модерна климатизация и панели на покрива за производство на собствена електроенергия, преобразяване на околното пространство с градина, в която да представим със свободен достъп символни места от света и създадем Зала на новините с партньор Националния политехнически музей, съобщи Кирил Вълчев. Той добави, че за да осигури пълна проектна готовност, БТА със собствени средства не само подготви проектите, но преди това възстанови строителните книжа на сградата, които се оказа, че не могат да бъдат намерени в различни служби на Столична община, район "Средец", областната администрация и дори архиви в Българската народна банка. Това наложи архитектурно заснемане на сградата, геодезическо заснемане и конструктивна експертиза за възстановяване на строителни книжа, както и изготви енергийно обследване на сградата, като след предприети мерки за енергийна ефективност, обследването беше актуализирано през 2023 г. с повишаване на енергийния клас на сградата. Проектът “Светът на новините” е включен в основния списък на одобрените от Столична община проритизирани проектни идеи за интегрирано градско развитие. Без съфинансиране от бюджета на БТА от 787 500 лева това допълнително финансиране от “Региони в растеж” не може да бъде използвано, каза Кирил Вълчев.
Той добави, че през През 2026 г. БТА ще кандидатства отново по “Красива България” на Министерството на труда и социалната политика с проект за обновяване на коридорите и тоалетните, който води и към новите помещения на архивите. През 2025 г. този проект беше вече одобрен, но сроковете с оглед обществената поръчка, а и липсата на средства за съфинансиране не позволиха проектът да бъде осъществен. Стойността на съфинансирането е 317 824 лева, което ще позволи получаването на 169 785 лева по “Красива България”. С четири проекта през 2023 г. - 2025 г. по “Красива България” на обща стойност 1 032 188 БТА изгради паркинг със зарядни станции за електрически автомобили в занемарения заден двор, обнови и освети фасадата на сградата си, осигури достъп на входовете за хора с увреждания и подменя стария служебен асансьор като агенцията съфинансира със собствени средства в размер на 526 833 лева, което доведе до напрежение в бюджета на агенцията, но пък така по “Красива България” БТА получи допълнително 505 355 лева, каза Кирил Вълчев.
Той допълни, че през 2026 г. БТА планира да кандидатства за съвместни проекти с институции на Европейския съюз, за които също е нужно съфинансиране. По общи 8 проекта през последните 4 години БТА използва общо 2 090 523.47 лева средства директно от Брюксел - 427 485.48 лева от Европейския парламент и 1 663 037.99 от Европейската комисия като агенцията осигури съфинансиране 521 892.62 лева без да търси допълнителна подкрепа от националния бюджет на България. Следва да се отбележи, че голяма част от тези средства се използват за допълнителни възнаграждения за допълнителни дейности на служители в БТА. А над 100 000 лева през последните 4 години са спестените средства от поетите от Европейския парламент пътувания за отразяване на неговата работа и работата на всички български представители в него, каза генералният директор на БТА.
Той приключи изказването си с мисъл на Йоан Златоуст, която по думите му е ценна, когато се обсъжда бюджет и всички се оплакват, че парите не стигат. „Св. Йоан Златоуст казва, че беден е не този, който нищо няма, а този, който желае много. Нека не желаем прекалено много.“, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев.
/АКМ