„Пожелавам си да съм жив и здрав най-вече, за да мога още малко да работя“, каза творецът по повод юбилея си. Именитият скулптор отбеляза, че с малки почивки продължава да работи непрекъснато, защото подготвя нова изложба. Засега е планирано да е на 16 октомври в „Квадрат 500“, посочи Старчев.
Засега не казва колко скулптури ще покаже в предстоящата експозицията. Той обаче отбеляза, че покрай рождени дни си мисли какво е било, какви са били творческите му 70 години. „И това е интересно, защото човек си спомня за много неща, които са му донесли голяма радост, но съответно има и моменти, които са донесли и много трагични състояния. Например, като събарянето на паметника „1300 години България“. А пък радостите са други - различни награди, които съм получавал през годините“, каза Валентин Старчев.
НАЧАЛОТО
Валентин Старчев e роден на 14 август 1935 г. в семейството на Дечо и Мара Старчеви в Стара Загора. Бъдещият скулптор учи в Първа прогимназия от първи до трети клас. Като ученик участва в организирани спортни занимания благодарение на учителя по физическо възпитание Васил Николов. Заниманията са основно бягане, а при покриване на нормата за бързина Валентин Старчев става най-бързият спринтьор на училището на 100 м, след което редовно участва на състезания в града. Започва да тренира лека атлетика в дружество „Ударник“ и преди да завърши гимназия поставя първия си национален рекорд за юноши на 200 м – 22,4 сек.
В гимназията негов учител по рисуване е Кипро Николов, художник-живописец, участвал в редица изложби и със собствено работно ателие. Той е този, който го въвежда в изкуството. При него Валентин Старчев получава знания за използването на боите и се запознава с основите на живописта. Кипро Николов дава насоки бъдещият творец да следва в Художествената академия и се заема с подготовката му за приемните изпити.
ПЪРВИТЕ УСПЕХИ
През 1953 г. Валентин Старчев е приет да следва в Художествената академия. Още като студент печели конкурс за фонтана пред входа на Аязмото в Стара Загора. Дипломната му работа е спортна тема – композицията „Дискохвърляч“. За нея той си спомня как реагира преподавателят му проф. Марко Марков. „Той тогава ме погледна и ме попита: „Сега скулптор ли ще ставаш или спортист, да се разберем?!“
Валентин Старчев завършва Художествената академия през 1959 г. До 1964 г. е художник на свободна практика. През 1961 г. печели втора награда на Първата младежка изложба с композицията „Борци“, откупена от Русенската галерия. След това е приет за член на Съюза на българските художници.
През 1964 г. след конкурс става преподавател във Висшия институт по архитектура и строителство (дн. Университет по архитектура, строителство и геодезия), катедра „Рисуване и моделиране“ към Архитектурния факултет. Десет години по-късно е избран за доцент, а през 1982 г. става професор. От 1985 г. е ръководител на катедрата.
От 22 юни 1979 г. до 28 юни 1985 г. Валентин Старчев е секретар на Съюза на българските художници и негов заместник-председател от 28 юни 1985 г. до април 1989 г.
ТВОРЧЕСТВОТО
„Независимо какви са били режимите и времената, цял свят си запазва архитектурата и пластичните изкуства, защото от тях черпи данни какво е било през вековете“, казва скулпторът в интервю за в. „Сега“ от 2005 г.
Творчеството на Валентин Старчев обхваща кавалетна скулптура, декоративни и монументални композиции в синтез с архитектурата, портрети, ордени и монети. Кавалетните му композиции включват „Покръстване“ (1972, Софийска градска художествена галерия), „Разстрел“ (1973, Художествена галерия в Стара Загора), „Пиета“ (1974, Националната художествена галерия), „Леяр“ (1976, Музей на съвременното изкуство „Мидълхайм“, Белгия), „Клокотница 1230“ (1978, Художествена галерия, Велико Търново), „Скок“ (1980, СССР), „Пиета“ (1983, Ватикана) и др.
Негови монументални произведения са Братската могила на падналите за свобода в Плевен с арх. Христо Ковачев (1978), паметникът „1300 години България“ (1981, пред Националния дворец на културата в София, демонтиран през 2017 г.), „Раждането на Партията“ (1981, Дом-паметник на връх Бузлуджа), паметникът „Пегас“ в памет на загиналите български писатели пред Съюза на българските писатели в София, Паметникът на капитан Петко войвода в Алеята на гарибалдийците в Рим, Италия и др.
Сред декоративните му пана са в „Гранд хотел София“, Висшия институт по архитектура и строителство, Културния комплекс – Правец и Културния дом – Чипровци.
„Скулптурата е изкуство на мига, отнесен във вечността“, отговаря Старчев какво на въпрос какво иска да каже със своите произведения, зададен му от в. „Пулс“ през 1981 г.
Негови творби са притежание на редица галерии и частни колекции в България, Италия, САЩ, Нидерландия, Белгия, Япония, Франция, Австрия и др. Има самостоятелни и колективни изложби в България и в чужбина.
Произведения на Старчев са подарени на папа Йоан Павел Втори, Хуан Карлос, крал на Испания от 1975 до 2014 г., австрийския диригент Херберт фон Караян и др.
Валентин Старчев е удостоен със званията „Заслужил художник“ (1977) и „Народен художник“ (1986). Лауреат е на Димитровска награда (1980). Получава златното отличие „Медуза Ауреа“ за 1979-1980 г. на Международния конкурс на Италианската академия за съвременно изкуство в Рим (1980) за творбата си „Пиета“, както и наградата на Съюза на българските художници за 1981 г. Той е носител на орден „Народна република България“ втора степен (1985) и на наградата „Златен век“ на Министерството на културата (2015).
Валентин Старчев е член на „Есенния салон“ в Париж, Франция.
/ВСР
/БС/ДС/отдел „Справочна“/
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, ВИНФ, 30.10.2015 г.; Кой кой е в българската култура, Варна 1998, с. 479; Голяма енциклопедия България, София 2012, т. 11, с. 4223; в. „Пулс“, бр. 31, 04.08.1981 г.; в. „Сега“, бр. 285, 10.12.2005 г.; https://citybuild.bg/news/izlozhba-valentin-starchev; https://www.bgathletic.com/new.php?id=15967#