Учени идентифицираха хищно растение от Китай, доказвайки 150 години по-късно правотата на Чарлз Дарвин

Учени са идентифицирали планинско растение от Китай, което се храни с насекоми, доказвайки по този начин правотата на Чарлз Дарвин 150 години по-късно, предаде Ройтерс.
За повечето насекоми едно цъфтящо високопланинско растение би изглеждало като малко вероятен хищник. Изследователи обаче са открили, че нежно диво цвете, което расте в скални пукнатини в планините в Югозападен Китай, примамва плячката си върху лепкави власинки, смила телата им и усвоява останалите хранителни вещества. 
Това е първото потвърдено хищно растение в своята ботаническа група.
Научното наименования на цветето е Saxifraga candelabrum и то принадлежи към разнообразен ботанически разред - таксономична категория, наречен Saxifragales (Каменоломкоцветни), който обхваща повече от 2000 вида.
Растението вирее по бедни на хранителни вещества скални склонове на Цинхай-Тибетското плато и Сино-Тибетските планини в Китай на височина от 2500 до 3300 метра. То е покрито с лепкави червеникави власинки, които улавят малки насекоми.
Месоядните растения са най-известни от блатата и влажните зони, където видове като Венерината мухоловка, различни насекомоядни растения и росянките допълват оскъдните хранителни вещества, като улавят плячка. 
За да бъде класифицирано като хищно, дадено растение трябва да прави нещо повече от това случайно да улавя насекоми. То трябва да усвоява хранителни вещества от уловените животни и да притежава специализирани приспособления, които му помагат да привлича, хваща, смила и поглъща плячката.
През 1875 г. естествоизпитателят Чарлз Дарвин допуска, че два европейски вида от рода Saxifraga може би са хищни, след като забеляза лепкавите им власинки и от време на време уловени насекоми, но така и не успява да го докаже експериментално.
Наскоро изследваното растение е различен вид от двата, които Дарвин е изучавал, макар и близкородствен с тях, но притежава същите структури за улавяне на насекоми, които са вдъхновили хипотезата му.
"Проведохме множество тестове върху това растение и най-накрая потвърдихме, че то наистина е насекомоядно. Това доказва, че предположението на Дарвин е било правилно, и показва колко остра е била неговата научна преценка", казва Хан Сун от Китайската академия на науките, един от ръководителите на изследването, публикувано в сп. "Нейчър къмюникейшънс". 
За да установят дали цветето действително се храни с насекоми, изследователите са използвали плодови мушици, отгледани с храна, обогатена със стабилна форма на азот.
"Азотът е от съществено значение за растежа на растенията. Повечето хищни растения обитават местообитания, бедни на азот, и си го набавят чрез улавяне и поглъщане на насекоми", обяснява Сун.
След като са поставили мушиците върху лепкавите власинки, учените са проследили движението на азота през растението, който в крайна сметка е бил поет от него и е бил наличен в тъканите му. Това не би се случило, освен ако няма поглъщане или придвижване към растението, отбелязва ботаникът и съавтор на изследването Дъглас Солтис от Университета на Флорида и местния Природонаучен музей. 
Уловените хранителни вещества не са били разпределени равномерно в цялото растение. Вместо това най-високите нива на азот, идващ от плячката, са открити в цветовете на Saxifraga candelabrum - вид, който се размножава само веднъж през целия си живот.
Според изследователите растението има нужда от високи нива на азот за размножаването си, което е ключът към оцеляването му.
Учените са открили също доказателства, че растението активно привлича плячка. Полеви експерименти са показали, че ароматът играе важна роля за привличането на насекоми към цветовете му. Други тестове са установили активност на храносмилателни ензими в жлезистите власинки - още едно доказателство, че растението може да разгражда уловените насекоми.
Улавянето на насекоми има и потенциален недостатък. Много хищни растения разчитат на насекоми за опрашване и рискуват да уловят именно посетителите, необходими за размножаването им.
"Растението се опрашва главно от сравнително големи насекоми като мухи. Те не се задържат здраво от лепкавите жлезисти власинки и могат лесно да се освободят. Заловени остават само много по-малките насекоми. Растението получава допълнителни хранителни вещества, поглъщайки тази миниатюрна плячка, докато оставя важните си опрашители невредими, което позволява успешно опрашване и размножаване", казва Сун.
Това растение е единственото от своя разред, за което е известно, че е хищно. Възможно е обаче да има и други месоядни растения, които все още не са открити. Цинхай-Тибетското плато, където то вирее, е дом на десетки хиляди видове цъфтящи растения. Сун смята, че някои от тях може би притежават все още неоткрити способности за улавяне на насекоми.