Причината за това е мощна слънчева буря - най-силната от всички, установени досега, е мнението на френски и британски експерти.
Изследователи от Колеж дьо Франс, университите на Екс Марсилия и на Лийдс измерват нивата на радиовъглерод в древни дървета, запазени в ерозиралите брегове на река Друзе, близо до град Гап, в южната част на Френските Алпи.
Дървесните стволове, които са субфосили - останки, чийто процес на фосилизация не е приключил - са нарязани на малки единични пръстени. Изследването на тези парчета показва безпрецедентен ръст в нивата на радиовъглерод, датиращ точно преди 14 300 години.
Като сравнява тези показатели с измерванията на берилий - химичен елемент, открит в ледените ядра на Гренландия, научният екип смята, че ръстът е причинен от мощна слънчева буря, при която са изхвърлени огромни количества енергийни частици в земната атмосфера.
"Екстремните слънчеви бури могат да имат огромно въздействие върху Земята. Подобни явления са в състояние да повредят трайно трансформаторите в електрическите ни мрежи, което ще доведе до огромни и широко разпространени прекъсвания на електрозахранването месеци наред. Те могат да доведат и до трайни повреди на сателитите, на които всички разчитаме за навигация и телекомуникации, като ги направят неизползваеми. Освен това те биха създали сериозни радиационни рискове за астронавтите", казва Тим Хийтън от университета в Лийдс, който е от научния екип.
Изследователите предупреждават, че е много важно да бъдат разбрани бъдещи рискове от подобни събития, за да се изгради устойчивост на комуникационните и енергийни системи и да се предпазят от потенциални щети.
Установени са девет толкова мощни слънчеви бури - известни като събития на Мияке, които са се случили през изминалите 15 000 години. Последните, за които са открити доказателства, са станали през 993 г. и 774 г. Според експертите новоидентифицирана буря на 14 300 години е най-мощната, която установена досега - приблизително два пъти по-силна от тези две.
Естеството на т.нар. събития на Мияке е много слабо проучено, тъй като никога не са били наблюдавани директно с инструменти. Експертите подчертават, че е необходимо да се изследва поведението на Слънцето и да се изучават опасностите, които то представлява за обитателите на Земята. Не се знае какво води до появата на такива екстремни слънчеви бури, колко често могат да се случват и дали могат по някакъв начин да бъдат предвидени.
"Преките инструментални измервания на слънчевата активност започват едва през 17-и век с отчитането на слънчевите петна", обяснява проф. Едуар Бард от Колеж дьо Франс.
Днес данни се получават от наземни обсерватории, космически сонди и спътници. Всички обаче са недостатъчни за пълното разбиране на Слънцето. "Радиовъглеродът, измерен в дървесните пръстени, и берилият в полярните ледени ядра, предоставя най-добрия начин да се разбере поведението на Слънцето по-назад в миналото", допълва експертът.
Най-голямата пряко наблюдавана слънчева буря е през 1859 г. и е известна като събитието Карингтън. Тя предизвиква огромни смущения на Земята - унищожава телеграфните машини и създава толкова ярко нощно сияние, че птиците започват да пеят, тъй като смятат, че Слънцето е започнало да изгрява. Събитията на Мияке (включително новооткритата буря на 14 300 години) обаче биха били с огромен размер, по-голям с цял порядък величини, казват изследователите.