Учени проследиха как алпийско растение се е разпространило в Северното полукълбо

Учени от Залцбургския университет и Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих са проследили с помощта на генетични изследвания разпространението на алпийско растение, което в продължение на милиони години е достигнало почти всички планински райони на Северното полукълбо, съобщи „Дер Щандарт“.
Става дума за вида Silene acaulis, известен като възглавничест карамфил. Днес растението се среща в Пиренеите, Алпите и Карпатите, както и в Гренландия, Канада и Скалистите планини в САЩ.
Изследванията показват, че по всяка вероятност видът произхожда от Западните Алпи, откъдето е започнал да се разпространява преди около един-два милиона години, когато климатът на Земята постепенно е започнал да се охлажда. Според учените по-ниските температури са създали благоприятни условия за разпространението на планинските растения.
Видът е приспособен към суровите условия във високите планини. Той расте под формата на плътни възглавнички, които задържат топлината и влагата и предпазват растението от силните ветрове. Някои от тези растителни възглавнички могат да достигнат диаметър до два метра и да съществуват до 100 години.
Разпространението на вида е било повлияно и от периодите на заледяване. При застудяванията популациите са били изолирани в малки райони, които не са били напълно покрити от лед. В тези убежища те са се развивали независимо една от друга. При затопляне на климата популациите отново са влизали в контакт помежду си и са обменяли генетичен материал.
Този процес е довел до появата на няколко подвида на растението, които се отличават по своите характеристики и приспособления към средата.
Учените са установили и различия в начина на размножаване. В Източните Алпи се срещат почти изключително отделни мъжки и женски растения от вида Silene acaulis, докато в Западните Алпи и Северна Европа се срещат и хермафродитни растения, които притежават едновременно мъжки и женски репродуктивни органи.
Изследователите от Залцбургския университет планират да проучат по-подробно два подвида, срещащи се в Алпите. Макар генетичните различия между тях да са сравнително малки, те предпочитат различни почви – единият се развива върху варовикови терени, а другият върху силикатни почви.
Предстои учените да изследват и дали двата подвида имат различен аромат, който може да влияе върху опрашващите ги насекоми. За целта растенията ще бъдат поставяни за кратко в херметично затворена среда, след което отделяните от тях летливи вещества ще бъдат анализирани. Изследователите ще наблюдават и кои насекоми посещават растенията в естествената им среда.
Друг проект ще бъде посветен на семената на Silene acaulis и други алпийски растения. Семената могат да останат водонепропускливи до определен момент, след което започват да поемат вода и да покълват, обикновено през следващата пролет. Учените все още не знаят точно как се контролира този процес и предполагат, че той може да е допринесъл за успешното разпространение на вида в различни части на Северното полукълбо.
Според изследователите историята на разпространението на растението показва как промените в климата и изолацията на отделни популации могат да влияят върху разпространението и развитието на растителните видове.