В края на 90-те години на миналия век в Плевен се организира кинофестивал за авангардно и експериментално кино "Артвизия"

Най-голямото постижение на киноклуб „Плевенфилм“ е организирането и провеждането на кинофестивала „Артивизия“. Първото му издание беше през октомври 1998 г. Това каза Никодим Даневски, тв оператор и секретар на киноклуб „Плевенфилм“ в периода 1985 – 1995 година, който беше гост в Националния пресклуб на БТА в Плевен по повод представянето на новия брой на списание ЛИК, посветен на кинофестивала „Синелибри“.
„Артвизия“ беше насочен към най-интересната и значима продукция на авангардното и експериментално кино от всички жанрове – документални, игрални и анимационни, както и телевизионни предавания, каза Даневски.
Най-значими бяха първите три издания на фестивала, след това имаше едно или две, които не бяха на толкова високо ниво. По време на първите три издания участваха над 150 филма, подчерта Даневски.  
Председател на журито от първото издание е кинорежисьорът проф. Иван Терзиев. След това са привлечени отличени участници във фестивала.
Операторското майсторство привлича Даневски да стане член на плевенския киноклуб. Създадохме постепенно една младежка група, която в последствие стана основа за кинофестивала „Артвизия“, спомня си той.
Според него в наши дни липсата на финансиране спира организирането на подобни фестивали. Кинолюбители има и днес, но техниката е много скъпа, самата организация също, каза Даневски.
По думите му фестивал като „Синелибри“ може да привлече повече зрители и млади хора към киноизкуството.
Началото на киноклуб „Плевенфилм“ е поставено в края на 50-те години на 20-и век
В Плевен идеята за изграждането на един от първите в страната киноклубове се осъществява на 25 октомври 1957 г., когато той е основан, а официално е регистриран на 9 януари следващата година. Това разказа пред БТА специалистът Лилия Петрова от Държавен архив – Плевен, която също бе гост в Националния пресклуб на БТА в града по повод представянето на новия брой на списание ЛИК.
Членовете, учредители на клуба, са били около 18 души, някои от които Маргарит Паяков, Иван Кръстев, Сергей Третяков, Недко Яблански, Досю Столаров и инж. Манговски. За председател е избран Иван Кръстев, а на по-късен етап е заменен от Петър Кръстев – директор на Окръжно предприятие „Кинефикация“. Маргарит Паяков работи по конструирането на 35-милиметрова камера в работилница, помещаваща се на гърба на някогашната фурна „Рекорд“. След преместването й зад кино „Москва“, дейността по заснемането на филми се разраства. Иван Кръстев изготвя първите записи с новополучения унгарски магнетофон „Еркел“, без наличието на камера. В същото време Паяков създава своя камера, която обаче не заработва, а липсва и кинолента.
През 1959 г. към клуба се присъединяват и хора с различни професии, но с ясната идея да се започне работа по заснемането на филм, допълни Петрова. Първият сценарист е Иван Маринов, по-късно се появяват сценаристите Иван Илиев, Борис Андреков, Захарина Лалова, Милка Ралчева и Спаска Гацева, но филми все още не за заснети.
През 1960 г. се закупува първата нова кинокамера „Адмира“ – 16 мм. с един обектив. За намирането на първите две ленти спомага Маргарит Паяков, с които са заснети площад „Свобода“ и парк „Кайлъка“, а в последствие манифестации и репортаж за техникума по механотехника. 
Идва моментът за първата поръчка за изготвянето на филм със заглавие „Тези, за които не се говори“. Сюжетът е заснемане на цялостната работа, която се извършва от касиера, билетните контрольори, киномеханиците и всички останали служители.
През есента на 1960 г., в клуба се заявява и втора поръчка от Окръжния съвет на профсъюзите. Заглавието е „Пред великия празник“ със сюжет, отразяващ съревнованието на всички заводи в града преди отбелязването на „Девети септември“. За главен режисьор е избран Хари Стойчев, сценарист е Димитър Василев, оператори са Димитър Бебенов и Славчо Обретенов. На 9 септември 1960 г., филмът се представя пред публика на площада пред „Чифте кафене“ и в градската градина. С този филм киноклубът добива известност в града.
Присъединяват се и нови членове. През 1961 г. клубът приема името „Плевенфилм“.
На 25 май 1961 г., Юрий Гагарин гостува в град Плевен. Посещението на космонавта е заснето от Димитър Бебенов, а филмът е излъчен по Българската национална телевизия.
През 1962 г. клубът на плевенските кинолюбители е заведен на отчет към Окръжен народен съвет – Плевен, отдел „Просвета и култура“. Започва планирането на ежегодни средства за клуба от бюджета на отдела. Заснемат се филми, свързани с богатството на живота, социалистическата революция, дружбата със Съветския съюз и други.
По време на своето съществуване, клубът получава много отличия в конкурси и фестивали както в страната, така и извън нея. През 1974 г., участва в организираните пет републикански фестивали, където 26 негови филма са носители на златни медали.