В Перник се проведе 30-ата Научна конференция „Маскарадът: традиция - памет - модерност“

В Регионалния исторически музей (РИМ) в Перник се проведе 30-ата Научна конференция „Маскарадът: традиция - памет - модерност“, като лекции изнесоха преподаватели и изследователи от страната и чужбина.
„Откроиха се наистина проблеми, които предполагат едно по-задълбочено изследване и научни дискусии. Научният ръководител на конференцията доц. Венета Янкова поднесе една много интересна теза. Тя предлага, а и смята, че е напът да се сформира една нова научна дисциплина наречена „Маскология“, каза за БТА модераторът на конференцията Десислава Миланова от Регионалния исторически музей в Перник.
Тя допълни, че доц. Янкова е поставила въпроса за приемствеността, както и за това как се предава културната памет, как употребяваме маскарадът в различните области на обществения живот.
Етнологът Цветана Манова към РИМ – Перник представи гледната точка за „Новите пътища на старата „Сурова“.
Десислава Миланова допълни, че Манова представя материал, който е взела и проучила на терен, т.е. тя е разговаряла със сурвакарски групи, които са се сформирали през последните три или четири години. „Това е едно специфично активиране на етническата и културната памет“, коментира още Миланова.
Модераторът на форума подчерта, че интересни теми са поднесли още д-р Емилия Бояджиева-Пеева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН (ИЕФЕМ – БАН), която говори за „Маската в азиатските сценични традиционни практики“. Темата предизвика интерес и дискусии от етнографска гледна точка, допълни още Миланова.
Кристина Илиева от Лундски университет, Швеция, представи „Препратки за маскарад и ритуал в рисунките на пещерата Магура“.
„За времето, в което работя с рисунките в Магурата, започнахме да виждаме символи, системи и отделни изображения, които директно можем да свържем  дори и със сегашното, модерно изображение на кукери. Съвсем спокойно можем да свържем бронзовата епоха с ритуалите в днешни дни“, коментира за БТА Илиева.
Рисунките са направени върху скалната стена с помощта на гуано - това е прилепска тор, поясни Кристина Илиева. „Изображенията са доста графични, върху бяла стена, а гуаното е черно. Изключително въздействащи и наивни, но много директни и много лесно трансферират информацията, която целят да трансферират на наблюдаващия“, каза още тя.
Подобни пещерни изображения има в Испания, Франция,  Италия, но там те не са такава алтернатива и стилистика и не са правени с гуано. То е местният материал, който носи характерната информация, съобщи Кристина Илиева.
Конференцията беше уважена от генералния директор на БТА Кирил Вълчев и доц. Георги Лозанов. Заедно с директора на РИМ-Перник Милан Миланов имаха възможността да разгледат галериите на уникалния за Балкански полуостров – Подземен минен музей в Перник.