В Перник започна 31-вата научна конференция на Регионалния исторически музей, чиято тема е „Маскарадът - метаморфози и иновации“

В Перник започна 31-вата научна конференция на Регионалния исторически музей (РИМ), посветена тази година на темата „Маскарадът - метаморфози и иновации“. Форумът е част от съпътстващата програма на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“ и събра изследователи от страната и чужбина. В рамките на конференцията ще се представят 19 научни доклада, които разглеждат маскарада през различни призми - етнографска, културологична, философска, политическа и изкуствоведска.
При откриването на форума директорът на РИМ - Перник Милан Миланов подчерта, че фестивалът „Сурва“ отбелязва 60 години от своето начало и се провежда за 32-ри път. По думите му устойчивостта на научната конференция, която не е прекъсвана дори по време на пандемията от КОВИД-19, доказва, че науката е неразделна част от традицията.
Модераторът на конференцията доц. д-р Петко Христов от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ) при БАН каза, че е роден в Перник и е израснал заедно с развитието на фестивала „Сурва“. „Все повече ме радва това, че виждам все по-млади лица сред участниците. Това е знак за приемственост, за развитие на науката и за обогатяване на знанието за карнавала“, отбеляза той и допълни, че тази година конференцията има и международно участие с доклади за карнавалните традиции в Румъния, включително от региона Банат.
Научният ръководител на конференцията доц. д-р Ангел Янков - етнограф и директор на Регионалния етнографски музей в Пловдив, поздрави домакините за постоянството им в организирането на форума.
Сред участниците в научния форум бе доц. д-р Иглика Мишкова от ИЕФЕМ - БАН, която представи доклада „Метаморфози на етнографското проучване на фестивала“. Тя разказа за БТА, че докладът ѝ е посветен на локалните маскарадни практики в селищата към фестивала.
„Фестивали като „Сурва“ и съборът в Копривщица възникват през 60-те години на ХХ век в контекста на европейските фестивални движения. Те дават възможност традицията да бъде наблюдавана и документирана на едно място“, обясни Мишкова.
По думите ѝ през 60-те години се засилва интересът към маскарада, който се вписва и в идеологическите политики на времето, насочени към изместване на коледната обредност. Тя припомни и опитите за ограничаване или пренасочване на маскарадните практики в някои региони след 1946 г., като подчерта, че в Пернишко традицията успява да се съхрани.
Мишкова коментира и честото смесване в медиите на понятията „сурвакари“ и „кукери“. Според нея терминът „кукери“ постепенно се е наложил като събирателно название за маскираните, но в същото време все повече групи се връщат към старите си локални имена, за да подчертаят своята автентичност. „Би било добре, докато традицията се развива, да се съхраняват местните особености и имената на основните персонажи“, допълни тя.
В конференцията участва и докторантът от Нов български университет Антон Ставриев от Перник с доклад на тема „Фестивалът „Сурва“ като част от идентичността на Перник“. Той представи резултатите от свое изследване върху социално-политическите и икономическите трансформации на града след 1989 г.
„Маскарадът се открои не просто като част от идентичността на Перник, а като ключов елемент в нейното конструиране и в изграждането на публичния образ на града“, подчерта младият учен.
БТА е медиен партньор на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“.