В „Транспрусия“ моралните граници са по-важни от националните, каза полският писател Збигнев Збиковски

В „Транспрусия“ моралните граници са по-важни от националните. Това каза полският писател Збигнев Збиковски, който представи романа си в Полския институт в София тази вечер. Събитието бе част от програмата на Пролетния панаир на книгата.
„Границите не минават през народите. Добри хора има навсякъде, както и лоши. Границите са между добрите и лошите. И това е посланието на книгата“, обясни авторът. По думите му обикновено идеологичното послание, както и това, което се учи в училище, е черно и бяло – германците са лоши, а поляците – добри. Всъщност, действителността е много по-различна, смята той.
Историята в „Транспрусия“ е базирана върху реални събития. Истинни са не само първоплановите персонажи, но и онези, които са на по-заден план, разказа Збигнев Збиковски. Според него границата между фикцията и действителността в романа е почти невидима. Авторът обясни, че знае за събитията, за които пише в книгата, от разкази на свидетели, като прототип на един от героите му е неговият баща. Опитал съм се да ги пресъздам възможно най-правдиво, допълни той. Авторът отбеляза, че книгата му не е исторически роман. 
„Този роман е различен от историческия репортаж, защото има няколко смислови пласта. Първият пласт е така да се каже анекдотичен, тоест, истински събития, които са се случили. Вторият пласт е символичен - става дума за универсални измерения“, каза Збиковски. По думите му в романа става дума за търсене както на истинско съкровище, така и на символично такова.
Авторът коментира още магическата линия в „Транспрусия“. „Тук се появява една селска вещица, която предсказва съдбата на един от героите. Да, всъщност, наистина е съществувала тази вещица. Вярно, че аз малко я поразкрасих, качих я на едно по-високо ниво, но наистина е имало такава жена, която е вършела и говорила неща, които не са обясними“, посочи полският писател. Допълни, че равновесие между магическото и действителното се поддържа много лесно, ако магическото се третира като елемент на действителното.
По думите му историята от романа е живеела в него още от младите му години, а освен разказите на свидетели, той е черпил информация и от архивите.
„Чудех се как да напиша тази история и в един момент ми дойде идеята, че ще бъде по-добре ако историята бъде разказвана от четирима персонажи – германец, германка и двама поляци“, отбеляза Збиковски. „Това от една страна е формална процедура, за да бъде по-интересна книгата. Но от друга страна исках да покажа различни перспективи към едни и същи събития“, каза той.
Збигнев Збиковски разказа, че е направил сценична версия на романа си, който обаче има толкова много линии, че няма как всички те да бъдат представени драматургично. „В моята версия изчезна магичната линия, например. Концентрирах се върху трагедията на една смесена двойка“, обясни писателят.
Това е една добра книга, каза проф. Правда Спасова по време на представянето на романа. Тя обясни, че няма предвид „добра“ като литературна оценка, а в смисъла на „толерантна“. „Героите са шарени, никой не е само злодей, не е само позитивен. И позитивните герои имат различни съмнения, различни недостатъци. Това е една човешка книга, не е отмъстителна, каквито много често се пишат“, посочи проф. Спасова.
В събитието тази вечер участва още издателят Мартин Христов, както и Надежда Московска, която бе модератор на разговора.