Вярата трябва да е съпътствана с дела, каза отец Давид в неделната си проповед в храм „Свети Мина“ във Велико Търново
Много често някои хора си мислят, че избират да живеят с Бога, но когато дойде момент да се проявим като християни в различна среда, това може да се превърне в повод за присмех, продължи проповедта си отец Давид. Ако ние не се срамуваме от това, значи истински сме направили своя избор да бъдем с Бога, но ако в нас има срам, то означава, че по някакъв начин сме избрали чужда слава, чужд Бог. Това може да се прояви под формата на човекоугодието да бъдем харесвани или на греха, който се толерира и е станал норма на общуване. И когато ние изпитаме срам, тогава трябва да коригираме себе си. Наистина да преценим дали следваме Бога чистосърдечно или правим някои неща просто за своя угода, за да ни видят и да ни признаят другите.
В изпълнението на Божиите заповеди, което всъщност показва любовта ни към Бога, ние можем да опознаем добре себе си и не само - можем да започнем да виждаме Бога, каза отец Давид. Многократно има случаи, когато говорим с някого и той очаква Бог да му се покаже, защото не Го вижда и се съмнява в Него. Но Бог не е длъжен да го направи, той не трябва да слугува на нашите капризи. Бог се явява само на тези, които чистосърдечно започнат да живеят като че ли лишавайки се от свободата и насладата на този век. Това е същият този разпнат, жив Бог, който сякаш общува с нас, с нашите страдания и радости. Този наш Бог, който върви по пътя на нашето спасение и никога не ни оставя. Затова цялата трагедия в живот ни е, че ние оставяме Бог. Ние решаваме да не живеем с него и да изберем нещо друго, но не и Христос. Нека във всичко да търсим и да виждаме Бога, и това да е живота ни, защото такова ще бъде и нашето сърце, такъв ще бъде и нашия Рай, каза отец Давид.