Видео, инсталация и пърформанс събраха интернационална публика в Градската галерия на Варна в рамките на форума „Буна”


Три прояви от форума за съвременно визуално изкуство „Буна“ събраха интернационална публика в Градската художествена галерия „Борис Георгиев” във Варна. 
Видеоинсталация представя визуалният артист от Германия Лукас Рем, който разказва за зараждането на идеите за човешки права в Средновековна Европа. Творбата носи заглавие „Ембрионални елементи на свободата“ и е разположена на четири големи екрана. Артистът припомня социалните сътресения от ранния Ренесанс, използвайки ги като отправна точка за наратив за масмедиите, властта и съпротивата, който надхвърля времето. Той изследва митове, документи, революционни текстове и пропаганда от времето на Селските войни около 1525 г. 
Това е един от първите записани актове с искане за човешки права и свободи. Върви ръка за ръка с изобретяването на печатната машина и е медийна революция от преди 500 години, каза пред БТА Рем. Във видеото има два скока във времето, има връзка с изобретяването на смартфоните и с Арабската пролет, където също фигурира селски елемент, защото продавач на земеделска продукция се самозапалва в знак на протест срещу полицейско насилие, обясни още той и добави, че като творец се интересува от технологиите и тяхната връзка със социалните промени в историята.  
По време на показаните във видеото бунтове през 1525 г. е напечатан памфлетът „12 селяшки статии”, припомня авторът. Междинни епизоди в 37-минутния филм връщат разказа и към двора на Бао Жен, превърнал се в герой чрез своята отдаденост на селяните около 1000 г., паралелно с изобретяването на хартията и книгопечатането в Китай. 
Текстът за пространствената звукова композиция вплита словесни сблъсъци между враждуващи фракции от Селската война, откъси от исторически хроники като „Спора за охлюва” и „Кървавото деяние във Вайнсберг”, протестни лозунги от Арабската пролет, сцени с Бао Жен в китайска опера и телевизионни сериали, както и писания на реформатори и политически революционери. 
Видеото на Рем може да се види до 7 септември, когато ще има и разговор с него.
В Градската галерия тази вечер се състоя и 10-минутен пърформанс на Ана Котар Шкаряк от Словения, наречен „Кой се грижи за грижещия се?“. Артистката акцентира върху труда на жената, насочвайки внимание към социалните очаквания и емоционалните му измерения. По време на изпълнението се изброяват около триста отговорности, които обичайно се приписват на майките. Едновременно с това асистенти разплитат нишки от плат, върху които са изписани въпроси, израз на любов, разочарование, умора и устойчивост.
Пърформансът черпи вдъхновение от анализа на Силвия Федеричи върху труда по грижата в рамките на капиталистическите икономики, където грижата е маргинализирана, тъй като не генерира икономическа печалба. Това системно обезценяване поддържа нейната невидимост и възлага непропорционално бреме върху жените. Разплитането на плата се превръща в метафора за оголването на скритите напрежения и за отслабващата устойчивост на грижещия се под тежестта на непрекъснати очаквания. Майките често трябва сами да се погрижат за себе си, превръщайки това в още едно задължение в един вече претоварен цикъл. Затова по думите на авторката пърформансът задава въпроса „Как ценим грижата и как е възможно тя да остава толкова дълбоко подценена?“. 
В двора на галерията студио Simple Architecture е подредило инсталацията „Гранични линии“ (Border Lines) от пет огледални колони, разположени на равномерни интервали. Те предизвикват идеята за стена, която обаче е фрагментирана и дематериализирана. Отразяващите повърхности поглъщат заобикалящото ги, размивайки разликата между обектите и околната среда. Авторите смятат, че в епохата на хиперсвързаност и дигитална двойственост се появява нов тип граница между реалното и виртуалното, между физическата ни същност и дигитално създадените ни личности. Вместо да блокира или да изключва, тази преграда отразява, изкривява и приканва към интроспекция, превръщайки се в тотем на прехода - граница, която поставя под въпрос не само къде се намираме, но и кои сме в епохата на виртуалните реалности. Те обръщат внимание, че вместо да изгражда стени, инсталацията ги деконструира. Творбата приканва посетителите да открият себе си не като статични същества в аналогов свят, а като променящи се присъствия, които навигират в сложния многопластов пейзаж на Общество 5.0.
Лукас Рем е роден през 1989 г. в Германия. Той е визуален артист и музикант, базиран във Франкфурт, който работи в полето на нови и стари медии, пърформанс и пространствени инсталации, документално и експериментално фикционно изкуство. 
Ана Котар Шкаряк е родена през 1987 в Ново Место в Словения, но живее в Берлин. Работи в полето на рисунката, инсталацията и пърформанса. Завършила е специалности Съвременна рисунка и Арт педагогика в Университета в Любляна. Носител е на наградата LJUBAW на Ljubljana Art Week т.г.
Simple Architecture е основано от арх. Александър Йончев. Базирано е в София и Ница. Работи в пресечната зона между архитектура, дизайн и изкуство. Имат награждавани сгради и публични инсталации.

Бургас

Община Бургас подготвя нова програма „Дебюти“ в подкрепа на млади артисти

Община Бургас подготвя нова програма „Дебюти“, насочена към подкрепа на млади творци в началото на професионалния им път. Това беше...

Смолян

Премиера и пътуващи спектакли са включени в априлската програма на Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“ в Смолян

Премиера и пътуващи спектакли са включени в априлската програма на Родопския драматичен театър (РДТ) „Николай Хайтов“ в Смолян, съобщи за...

София

Среща с писателя Владимир Левчев ще се състои в литературен клуб „Перото“ на 6 април

Среща с писателя Владимир Левчев ще се състои в литературен клуб „Перото“. Събитието, част от пролетното издание на ,,Салона на...

София

В нова книга журналистът Мохамед Халаф търси отговор на въпроса защо войните никога не спират

В книгата „Земите на вечните войни“ журналиста, анализатор и експерт по въпросите за Близкия изток Мохамед Халаф търси отговор на...

София

Творбите на Михайло Парашчук върху фасадите на знакови сгради са неделима част от европейското лице на София, каза украинският посланик Олеся Илашчук

Архитектурните скулпторни решения на Михайло Парашчук върху фасадите на ректората на Софийския университет, Българската академия на науките (БАН), Българската народна...

София

Регионалният исторически музей – София отбелязва 147-годишнината от обявяването на София за столица на България с Ден на отворените врати

По случай 147-годишнината от обявяването на София за столица на България Регионалният исторически музей – София и неговите филиали работят...