Видеоинсталация представя визуалният артист от Германия Лукас Рем, който разказва за зараждането на идеите за човешки права в Средновековна Европа. Творбата носи заглавие „Ембрионални елементи на свободата“ и е разположена на четири големи екрана. Артистът припомня социалните сътресения от ранния Ренесанс, използвайки ги като отправна точка за наратив за масмедиите, властта и съпротивата, който надхвърля времето. Той изследва митове, документи, революционни текстове и пропаганда от времето на Селските войни около 1525 г.
Това е един от първите записани актове с искане за човешки права и свободи. Върви ръка за ръка с изобретяването на печатната машина и е медийна революция от преди 500 години, каза пред БТА Рем. Във видеото има два скока във времето, има връзка с изобретяването на смартфоните и с Арабската пролет, където също фигурира селски елемент, защото продавач на земеделска продукция се самозапалва в знак на протест срещу полицейско насилие, обясни още той и добави, че като творец се интересува от технологиите и тяхната връзка със социалните промени в историята.
По време на показаните във видеото бунтове през 1525 г. е напечатан памфлетът „12 селяшки статии”, припомня авторът. Междинни епизоди в 37-минутния филм връщат разказа и към двора на Бао Жен, превърнал се в герой чрез своята отдаденост на селяните около 1000 г., паралелно с изобретяването на хартията и книгопечатането в Китай.
Текстът за пространствената звукова композиция вплита словесни сблъсъци между враждуващи фракции от Селската война, откъси от исторически хроники като „Спора за охлюва” и „Кървавото деяние във Вайнсберг”, протестни лозунги от Арабската пролет, сцени с Бао Жен в китайска опера и телевизионни сериали, както и писания на реформатори и политически революционери.
Видеото на Рем може да се види до 7 септември, когато ще има и разговор с него.
В Градската галерия тази вечер се състоя и 10-минутен пърформанс на Ана Котар Шкаряк от Словения, наречен „Кой се грижи за грижещия се?“. Артистката акцентира върху труда на жената, насочвайки внимание към социалните очаквания и емоционалните му измерения. По време на изпълнението се изброяват около триста отговорности, които обичайно се приписват на майките. Едновременно с това асистенти разплитат нишки от плат, върху които са изписани въпроси, израз на любов, разочарование, умора и устойчивост.
Пърформансът черпи вдъхновение от анализа на Силвия Федеричи върху труда по грижата в рамките на капиталистическите икономики, където грижата е маргинализирана, тъй като не генерира икономическа печалба. Това системно обезценяване поддържа нейната невидимост и възлага непропорционално бреме върху жените. Разплитането на плата се превръща в метафора за оголването на скритите напрежения и за отслабващата устойчивост на грижещия се под тежестта на непрекъснати очаквания. Майките често трябва сами да се погрижат за себе си, превръщайки това в още едно задължение в един вече претоварен цикъл. Затова по думите на авторката пърформансът задава въпроса „Как ценим грижата и как е възможно тя да остава толкова дълбоко подценена?“.
В двора на галерията студио Simple Architecture е подредило инсталацията „Гранични линии“ (Border Lines) от пет огледални колони, разположени на равномерни интервали. Те предизвикват идеята за стена, която обаче е фрагментирана и дематериализирана. Отразяващите повърхности поглъщат заобикалящото ги, размивайки разликата между обектите и околната среда. Авторите смятат, че в епохата на хиперсвързаност и дигитална двойственост се появява нов тип граница между реалното и виртуалното, между физическата ни същност и дигитално създадените ни личности. Вместо да блокира или да изключва, тази преграда отразява, изкривява и приканва към интроспекция, превръщайки се в тотем на прехода - граница, която поставя под въпрос не само къде се намираме, но и кои сме в епохата на виртуалните реалности. Те обръщат внимание, че вместо да изгражда стени, инсталацията ги деконструира. Творбата приканва посетителите да открият себе си не като статични същества в аналогов свят, а като променящи се присъствия, които навигират в сложния многопластов пейзаж на Общество 5.0.
Лукас Рем е роден през 1989 г. в Германия. Той е визуален артист и музикант, базиран във Франкфурт, който работи в полето на нови и стари медии, пърформанс и пространствени инсталации, документално и експериментално фикционно изкуство.
Ана Котар Шкаряк е родена през 1987 в Ново Место в Словения, но живее в Берлин. Работи в полето на рисунката, инсталацията и пърформанса. Завършила е специалности Съвременна рисунка и Арт педагогика в Университета в Любляна. Носител е на наградата LJUBAW на Ljubljana Art Week т.г.
Simple Architecture е основано от арх. Александър Йончев. Базирано е в София и Ница. Работи в пресечната зона между архитектура, дизайн и изкуство. Имат награждавани сгради и публични инсталации.