Виенският музей „Белведере“ представя словенска живопис от периода 1848 - 1918 г.

Изложбата „Светът в цветове. Словенска живопис 1848 – 1918“ беше открита в музея „Белведере“ във Виена.
Седемте десетилетия от революционната 1848 г. до разпадането на Австро-Унгария през 1918 г. са период на пробуждане в словенското изкуство и култура. В сътрудничество с Националната галерия на Словения „Белведере“ представя в тази изложба културно-политическите връзки между Виена и Любляна в края на XIX и началото на XX век.  Много словенски художници учат или живеят известен период във Виена, Грац или Долна Австрия. Изложби, колегиални мрежи и приятелски отношения ги вдъхновяват да развият независим художествен модернизъм.
„Светът на цветовете“ поставя акцент върху основна характеристика на живописта в Словения около 1900 г.: интензивната работа с багрите. Изследването на техния декоративен ефект, символиката, изразителната сила и техническото приложение рядко е толкова силно в центъра на художествено движения, колкото в словенската живопис от този период.
След живописеца Йозеф Томинк през втората половина на XIX век пробив правят Йозеф Петковшек и Ивана Кобилца. Около края на века групата на т.нар. словенски импресионисти около Рихард Якопич, Иван Грохар, Матия Яма и Матей Стернен става международноизвестна. Техният стил оказва влияние до 1918 г. върху словенското изкуство.
Експозицията обръща специално внимание върху творчеството и личността на Ивана Кобилца. Сред многото си колеги мъже, тя вероятно е най-успешната словенска художничка. След посещение на Императорската картинна галерия във виенския музей „Белведере“, Кобилца още като подрастваща решава да стане художничка.
Младата жена получава образованието си в Мюнхен, където се утвърждава като портретистка. Това е последвано от по-дълги престои във Виена, Мюнхен, Париж и Берлин. Ивана Кобилца има добри връзки в авангардните среди и скоро представя свои творби на международни изложби, включително 1888 г. във Виена, 1891 г. в Париж, а през 1897 г. е първата словенка на биеналето във Венеция. Макар че тъмната цветова палитра на ранните ѝ творби типичен за  Мюнхенската школа, стилът на рисуване на Кобилца се променя от 90-те години на XIX век. Художничката все повече открива живописта на открито и в атмосферата на естествената светлина, която все повече характеризира нейните картини.
Живописецът Антон Ажбе оказва влияние върху цяло поколение словенски художници. След обучение в академиите във Виена и Мюнхен, той основава през 1891 г. частно училище по живопис в Мюнхен по предложение на Фердо Весел и Рихард Якопич. То бързо се превръща в най-големия и най-престижния център за обучение в града. Пионери на модернизма като художниците Василий Кандински и Алексей Явленски учат при Ажбе. Тук е и групата около Рихард Якопич, Иван Грохар, Матия Яма и Матей Стернен. Ажбе включва в преподаването си най-новите подходи за анализ на формата и цвета. Неговото учение за т.нар. „кристализация на цветовете“ формира съществена основа за техника, при която се използват чисти цветове, нанасяни един до друг. Aжбе насърчава своите ученици  да рисуват спонтанно.
През 1900 и 1902 г. новооснованата Словенска асоциация за изкуство организира големи изложби на словенски  художници в Любляна. За първи път Рихард Якопич и най-близките му колеги представят творбите си пред широка публика. Реакциите са предпазливи - критиците наричат „чужди“ картините на модернизма. Въпреки това художниците продължават да работят необезпокоявано. Формалното осъществяване на субективното впечатление заема централно място. 
Изложбата в "Белведере" се фокусира по-специално върху връзката на словенските художници с Австрия и нейната столица. Многобройни документи от архива на "Белведере" хвърлят нова, диференцирана светлина върху културно-политическите връзки между Виена и Любляна.
(Снимката може да бъде използвана само като илюстрация към тази новина)