Винаги играех злобни или възрастни жени, казва актрисата Анджела Лансбъри, от чието рождение днес се навършват 100 години

Винаги играех злобни или възрастни жени, казва актрисата Анджела Лансбъри, от чието рождение днес се навършват 100 години. Тя очарова Холивуд на младини, стана сензация на Бродуей в зряла възраст, а след това привлече милиони пред малкия екран като овдовяла писателка на криминални романи в дългогодишния сериал „Убийство по сценарий“.
Лансбъри е носителка на пет награди „Тони“ за изявите си на Бродуей, като първата идва през 1966 г., а последната получава през 2009 г., когато е на 83 години – впечатляващо творческо дълголетие. През 2022 г. е отличена и специална награда „Тони“ за цялостно творчество.
Родена в Англия, дъщеря на ирландска актриса, Лансбъри е само на 18 години, когато получава първата си роля в киното – нахална слугиня в психологическия трилър "Светлина от газената лампа" (1944), с участието на Ингрид Бергман. Този ранен дебют й носи договор с „Метро Голдуин Майер“ и номинация за „Оскар“ за най-добра поддържаща актриса. Само след две години тя има и втора номинация за „Оскар“ за поддържащата си роля като танцьорка в „Портретът на Дориан Грей“.
Зашеметяващо начало за жена, която на 14 години напуска Лондон заради Втората световна война и едва наскоро е завършила Feagin School of Dramatic Art в Ню Йорк, отбелязват американски медии. 
За съдбата да играе предимно второстепенни роли Лансбъри говори пред  в. "Ню Йорк таймс" през 2009-а: „Не се чувствах комфортно да се опитвам да изкачвам тази стълбица. Не бях много добра в образа на млада актриса. Не исках да позирам за секси снимки и такива неща“.
Сякаш пълното й кръгло лице не се вписва добре в драматичното осветление на онова време, което предпочита по-ъгловатите черти на звезди като Лорън Бакол и Катрин Хепбърн, коментира по-късно вестникът.
„Метро Голдуин Майер“ редовно я избира за роли на по-възрастни или злобни жени. От 11-те филма, в които участва след „Портретът на Дориан Грей“, може би най-забележителната й роля е в State of the Union (1948), с Катрин Хепбърн и Спенсър Трейси, в който играе вестникарска магнатка, опитваща се да избере за президент своя женен любовник.
„Играех все кучка или майка“, признава актрисата, която се превъплъщава в зловещата майка на Лорънс Харви в „Манджурският кандидат“ (1962) – образ, донесъл й трета номинация за „Оскар“ за поддържаща роля. Тя е само с три години по-голяма от Харви, но това не й пречи да му каже властно и убедително: „Трябва да застреляш кандидата за президент в главата.“
Анджела Бригид Лансбъри е родена в Лондон на 16 октомври 1925 г. и израства в комфорта на висшата средна класа. Дъщеря е на Мойна Макгил, ирландска актриса, и Едгар Лансбъри, търговец на дървен материал и политик, син на лидера на Лейбъристката партия Джордж Лансбъри. Баща й умира от рак на стомаха, когато тя е само на 9 години. Пет години по-късно умира и дядо й, като тази загуба, заедно с бомбардировките, подтиква майка й да се премести в САЩ.
УСПЕХ НА БРОДУЕЙ
Лансбъри дебютира на Бродуей през 1957 г. Големият й успех е през 1966 г. в мюзикъла „Мейм“ (Mame), като получаването на ролята съвсем не е лесно. Говори се, че за нея са били обсъждани имената на Джуди Гарланд, Дорис Дей и Катрин Хепбърн, но Лансбъри е една от малкото актриси от висшия ешелон, склонни да се явят на прослушване. Пред списание „Лайф“ тя си спомня, че на кастинга е имало много разсейващи прекъсвания от мъже с тъмни очила, които я карали да пее песните отново и отново. Накрая те казали: „Довиждане, благодарим“.
Лансбъри се прибира в Малибу, Калифорния, и няколко месеца чака обаждане. Накрая взима самолета до Ню Йорк и казва на продуцентите: „Ако не ми отговорите сега „да“ или „не“, това е краят“. Същия следобед получава официално „да“.
Премиерата на 24 май 1966 г. я превръща в истинска звезда, а "Ню Йорк таймс" пише, че Лансбъри е „щастлива гъсеница, която след години на пренебрежение от Холивуд в безкрайни роли на грозни старици, се превърна в златиста пеперуда“.
По-късно Лансбъри е разочарована, че не е избрана за филмовата версия на „Мейм“, която обаче не постига успех.
За актрисата следват няколко много успешни години на Бродуей, които са помрачени от проблеми вкъщи. Горски пожар унищожава семейната къща в Малибу, а синът и дъщеря й употребяват тежки наркотици. Ето защо Анджела и съпругът й Питър Шоу решават да се преместят в Ирландия, където строят къща в традиционен фермерски стил.
Актрисата се отдава на градинарство, а децата й преодоляват проблемите си с наркотиците. През следващото десетилетие Лансбъри работи предимно на сцената в Лондон и Ню Йорк.
ИЗНЕНАДВАЩ ТЕЛЕВИЗИОНЕН ХИТ
Въпреки успеха си на театралната сцена, Лансбъри привлича най-голямата аудитория в кариерата си през 1984 г., когато е избрана за ролята на писателката на криминални романи и аматьорска детективка Джесика Флечър в сериала на Си Би Ес „Убийство по сценарий“.
В бранша всички смятат, че сериалът, чиято главна героиня е вдовица, караща велосипед и живееща в малко градче в Мейн, няма големи шансове срещу по-атрактивните конкуренти на другите телевизионни канали. 
„Получавахме съболезнования още преди да излезем в ефир“, спомня си Ричард Левинсън, един от създателите на сериала. „В най-добрия случай се надявахме, че ще имаме маргинален успех“.
Вместо това сериалът се превръща в огромен хит. През втория си сезон той изпреварва дългоочакваната поредица на Стивън Спилбърг Amazing Stories с повече от два милиона зрители седмично и продължава да се излъчва до 1996 г.
„Това, което ми хареса в Джесика Флечър“, казва Лансбъри пред "Ню Йорк таймс", е, че можех да правя това, в което съм най-добра, и да играя роля, за каквато рядко съм имала шанс – искрена, скромнa жена.“ Тя получава 12 поредни номинации за „Еми“ за тази роля, но никога не печели.
В този период Лансбъри продължава да бъде активна в телевизията, киното и на Бродуей. Нито артритът, нито операциите за смяна на тазобедрена и коленна става не успяват да я държат далеч от сцената за дълго.
Въпреки че никога не печели „Оскар“, Лансбъри получава почетна награда от Академията за кинематографични изкуства и науки през 2013 г. за създаването на „някои от най-запомнящите се герои в киното“ и „вдъхновяването на поколения актьори“. Година по-късно тя получава титлата „дама“ от кралица Елизабет Втора.
Последните й роли са на богатата и властна леля Марч в минисериала на Би Би Си „Малки жени“ и милата дама, която продава магически балони в „Мери Попинз се завръща“.
В края на дните си актрисата се радва на трима внуци и петима правнуци.
Анджела Лансбъри умира в съня си в своя дом в Лос Анджелис на 11 октомври 2022 г., пет дни преди да навърши 97 години. 
„Наистина не знам как да се отпусна до такава степен, че просто да спра“, казва тя пред Си Би Ес през 2009 г. по повод своята работоспособност. И добавя, че има едно нещо, което все още й липсва след всички тези години: „Бих искала да направя един велик филм, преди да си отида. Не знам какъв ще бъде, но мисля, че някъде там има такъв“.