Във времена, в които се разрушават храмове, е добро посланието на всеки един обновяван храм, каза митрополит Серафим в обновена стогодишна църква в Благоевградско
Това е нашият зов към Бога, да ни бъде на помощ, да ни избави от злочеста на войните и на разрухата, каза още митрополит Серафим. „С това можем да покажем, че искаме да съграждаме, да живеем в мир, единомислие, в разбирателство, и че ценим, когато имаме в наличие тези добрини, дарувани ни от Бога и ще се стараем да поддържаме нашият живот така, че да запазим и свободата, и мира, и вярата и духовността си като най-възвишени ценности“, каза още митрополитът.
В края на светата литургия Неврокопския митрополит Серафим припомни житието на преподобния свети Йоан Рилски – небесният покровител на българския народ и на българската държава. Днес се радваме, когато се събираме в още един храм, посветен на него, което ни говори, че предците, които преди сто години са го построили, са обичали преподобния Йоан и са пожелали техният храм, в тяхното населено място и техният небесен покровител да бъде свети Йоан Рилски, каза още митрополит Серафим. „Уверен съм, че и преподобният наш отец Йоан се радва, когато се грижим и за местата, посветени на неговото име, но въобще и за всяко свято място, защото това означава, че живеем във вярата си“, каза още митрополитът.
Преди да бъде изграден този храм село Габрово не е имало църква, разказа за БТА Борислав Ханджийски, който е инициатор за възстановяването на църквата. Преди три години, отново по негова инициатива, бе възстановен средновековният храм „Свети Георги“ край селото, разрушен почти до основи в миналото.
Историята на новия храм „Свети Йоан Рилски“ започва през 1904 г., когато се поставя началото на строителството. В Габрово не е имало черква и местните хора са се черкували в храма в съседното село Лешко. На Великден през същата година хора от двете села се спречкват за това кой, къде и на чие място е седнал. Ядосани, габровци вземат решение да изградят свои храм, разказа Борислав Ханджийски. Храмът е осветен през 1923 г., най-вероятно строителството е продължило около 15 години, което за мен е огромен труд, много средства, а по онова време селяните са били много бедни, но са успели да построят този храм, който никак не е малък, каза още инициаторът за възстановяване на храма.
Преди две години той и съмишленици започват да ремонтират църквата, която вече е с подменен покрив, нова камбанария и освежен. Винаги съм бил воден от вярата, за мен пътят за повдигане на българина минава през духовността, допълни Ханджийски.