За Николай Райнов приказките са най-богати на смисъл, каза пред БТА проф. Светлана Стойчева

За Николай Райнов (1889-1954) приказките са най-богати на смисъл. Това каза пред БТА Светлана Стойчева - професор по теория и история на литературата и автор на монография на тема „Приказките на Николай Райнов – между магиката и декорацията“. Тя е научен консултант при съставянето на четирите тома от новия издателски проект на „Миранда“, събиращ приказки на Николай Райнов и илюстрации на Любен Зидаров (1923-2023). Освен това е част от редакционната колегия на новото издание на „Богомилски легенди“ на Николай Райнов, публикувано от „Изток запад“.
„Приказката може да действа също на едно съвсем несъзнавано равнище, защото тези конфликти, които изглеждат много външни, много социални - за бедния и богатия, например - са и вътрешни конфликти. Неслучайно Николай Райнов говори, че човек може да се срещне чрез приказката със собствената си душа“, отбеляза проф. Стойчева.
Тя цитира писателя, че е важно детето от малко да се срещне с приказките, защото приказката е тази, която може да му внесе вътрешен оптимизъм, хубава енергия към живота, с която да се справя по-нататък, изправяйки се срещу трудности.
Светлана Стойчева, която е професор по теория и история на литературата, разказа, че приказките се появяват в едно средищно място в творчеството на Николай Райнов – нито в началото, нито в края. „В началото той тръгва с литература, която се нарича литература за малцина. Самият той така я нарича. Това е символистична литература и може да бъде разбирана само от избрани читатели, които са наясно с една символика, най-общо можем да я наречем езотерична. Тоест, той е започнал като един от най-трудните ни за разбиране писатели. Ето, сега излезе паралелно и първата книга на Николай Райнов – „Изток запад“ издаде „Богомилски легенди“. Тя и досега в доста отношения ще се стори като херметична книга. След края на Първата световна война обаче се явява движението „Родно изкуство“ в един общ контекст на промяна на изкуството и търсене този път на читателя, на демократизиране дори на изкуството“, обясни тя.
В ТЪРСЕНЕ НА УНИВЕРСАЛНИЯ ЧИТАТЕЛ
Според нея в един момент самият Николай Райнов решава, че „този път иска да бъде разбран и че иска да твори за един универсален читател“.
„Търсенето на универсалния читател, търсенето на универсаликите, изобщо - търсенето на най-дълбинното, което свързва човечеството, фактически го води до корените на човешката култура, до фолклора и до мита. Защото приказките се коренят в митовете. И всъщност, това са общите корени на човечеството. Това е универсаликата на човечеството за Николай Райнов и това е един много голям завой в неговото творчество, защото през 1925 г. той започва да преразказва български фолклорни сюжети и през 1925 г. издава изведнъж един сборник с разкази, който се казва „Сиромах Лазар“ с подзаглавие „Прости разкази“. Тоест, до голяма степен отношението към приказките бележи този завой към простота на един от най-сложните ни автори. След това той се обръща вече към експресионизма“, разказа проф. Стойчева.
Тя отбеляза, че следват поредица от сборници с разкази. „Това, което е много интересно и е доказателството, че приказката има голяма функция в останалото му творчество е, че един от следващите му сборници с разкази от 1939 г. се казва „Самодивско царство“. А, всъщност, първо „Самодивско царство“ излиза като самостоятелна приказка за деца. След това той я преработва и тя излиза като притича за възрастни. Тоест, от приказката за деца отива към притчата за възрастни“, посочи проф. Светлана Стойчева.
По думите ѝ обикновено процесът е обратен – един автор първо пише текст за възрастни, а после би могъл да го адаптира за деца. „В случая той започва от приказката за деца и след това я преработва в притча. Това показва отново, че той гледа на приказката като на многопластово произведение. Тоест, смислите на тази приказка могат да бъдат тълкувани на различни пластове и да бъдат възприемани по различен начин“, допълни тя.
ПОЗНАВАТЕЛНАТА СТОЙНОСТ НА ЧУДОТО
За Николай Райнов чудото и неговата познавателна стойност са много важни, обясни проф. Светлана Стойчева. Според нея авторът стилизира, естетизира приказките. „Първо, неговата намеса е в самата му ориентация към вълшебната приказка много повече, отколкото към битовата или приказките за животни. Защото той има концептуално отношение към вълшебната фолклорна приказка. И ако трябва още по-целенасочено и конкретно да го кажем - приказките за магьосници. Фигурата на магьосника има особено значение и място в неговите приказки“, посочи тя. Допълни, че много важен за приказките на Райнов е другият свят, или както той го нарича "усвета".
„Усветът, другият свят - това са светове, в които неговите централни приказни герои отиват непременно. Там се извършват всички подвизи. Големите трансформации въобще се извършват в света на чудото и приказният герой се връща с определени знания, един вид посветен. Тези знания той вече е готов да ги пренесе в този свят“, разказа Светлана Стойчева.
По думите ѝ хората, които познават останалото творчество на Николай Райнов, могат да усетят „декоративния стил“ на автора, който проличава и в преразказаните му приказки. „Особено интересно е, например, ако сравним малкото му оригинални приказки с преразказаните приказки. В повестта „Княз и чума“ неговият змей има не една, не две, не три глави, ами има 40. Тоест, има едно такова преумножаване като че ли на чудото. В този смисъл може да се познае авторовият стил“, посочи тя.
БОГАТСТВОТО НА ЕЗИКА
„За първи път ми се случи издателство, което е целенасочено към съвременните деца, да не иска да прави осъвременявания и някакви адаптирани варианти, а напротив казаха, че искат да направят максимално автентично издание и да запазят и езика на Николай Райнов“, каза проф. Светлана Стойчева за четирите тома с приказки на Райнов и илюстрации на Любен Зидаров - „Самодивско царство“, „Златното птиче“, „Морската царица“ и „Вълшебният дворец“. 
„Езикът на Николай Райнов е изключително богат. Той се е занимавал с изучаване на български език през неговите диалекти, през богатството на диалектите. Специално това е една от задачите му - освен че е изучавал цялата декоративистика и фолклорна, и от средновековните ни ръкописи, и т.н., изучава и специално езика. Това е един интерес, който притежават и други наши писатели, особено между двете световни войни и особено в рамките на т.нар. движение „Родно изкуство“, отбеляза Стойчева. Тя разказа, че Николай Райнов има особена езикова стратегия, като някъде може да се говори за ритмизиране на езика. Тоест, това е естетическа игра с езика, допълни професорът по теория и история на литературата.
Новоиздадените томове „Самодивско царство“ и „Златното птиче“ съдържат български приказки от техните първи публикации през 1924 и 1925 г. Във вторите два тома от колекцията са събрани избрани приказки от поредицата „Приказки от цял свят“, публикувани от издателство „Стоян Атанасов“ в годините от 1931 до 1934 г. „Николай Райнов наистина започва с български приказки, с български сюжети и след това през 30-те години е един от неговите бумове, които са му присъщи - преразказва в 31 тома приказки от цял свят. Но българските бяха по-малко, те са три томчета, не повече“, обясни проф. Стойчева. По нейна идея първият том да започва с авторската приказка на Николай Райнов – „Самодивско царство“, а третият – с „Морската царица“.
По отношение на илюстрациите на Любен Зидаров проф. Стойчева отбеляза, че изглеждат като нови. В същото време те правят връзка между поколенията, смята тя. „Райнов е от т.нар. „по-студени“ автори и всъщност илюстрациите на Любен Зидаров са своеобразно също студени. И според мен тук има една голяма среща между интерпретатора илюстратор и между автора и в този смисъл“, допълни проф. Светлана Стойчева.