„Помислили сме за различни възможни мерки за оптимизации, които да позволят да продължим да предоставяме същия обем медийни услуги, но с по-оптимално разпределение на персонала и съответно – на разходите“, обясни той.
Митев представи плана, който е свързан с оптимизация на персонала и на разходите за издръжка. Една от предложените мерки е пенсиониране на служителите, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. „Тук има един проблем и той е свързан с размера на обезщетенията, които трябва да изплатим. Ако пенсионираме наведнъж всички хора, които са придобили право на пенсия или ще го придобият до края на тази година, ние трябва да платим около един милион лева за обезщетения – сума, която е непосилна за бюджета ни наведнъж. Това означава, че сме изправени в ситуацията или да молим за целево финансиране за размера на тези обезщетения, или този процес да се разтегли малко повече във времето и ефектът от него и потенциалните икономии да се видят чак във втората половина на следващата година“, разказа генералният директор на БНР.
Той отбеляза, че оптимизация може да бъде направена и след промяна на програмните схеми. „Радиото е преди всичко програма и програмата е водеща. Тоест, програмната схема трябва да определя структурата и хората в радиото, а не обратното. И единственият начин да оптимизираме хората е най-напред да помислим за програмните схеми. Концептуално посоката, в която разсъждаваме, е да дадем възможност на програмите да си сътрудничат повече помежду си и да създават съвместен продукт“, посочи Митев.
Според него това би позволило всяка една от програмите да продължи да поддържа 24-часовия си ефир, но с малко по-малък персонал. „В момента една от основните причини за числеността, с която разполагаме и която даже на моменти не достига, е именно това, че всяка една програма произвежда собствена 24-часова продукция, без да си сътрудничи с другите програми на такъв съвместен принцип с едно изключение – предаването „По първи петли“, което се прави съвместно от всичките програми и всеки ден се излъчва от една от тях“, разказа той. Допълни, че се мисли и за оптимизиране на административния капацитет.
„Общо максималният размер на средствата, които бихме могли да икономисаме с този план, е малко над два милиона лева на годишна база. Като, пак казвам, трудно е това нещо да стане веднага, защото най-напред трябва да се обмислят малко програмните схеми“, каза Милен Митев. Посочи, че ако се започне изпълнение на този план, реалистично ефектът от него ще се усети през следващата година.
„Другата част от плана ни за оптимизация е свързан с разходите за издръжка. По-голямата част от тях, както и на предното заседание стана дума, са свързани с някакъв вид предварителна инвестиция, с едно голямо изключение, а именно – последният останал предавател на средни вълни, който излъчва програмата на „Хоризонт“. Това излъчване е напълно дублиращо, тъй като програма „Хоризонт“ се излъчва от мрежа от УКВ предаватели, покриващи цялата територия на страната. Чрез неговото спиране бихме могли да реализираме икономия в размер на 1 600 000 лева на годишна база“, отбеляза генералният директор на БНР. Той съобщи, че тази сутрин екипът му е внесъл в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) искане за разглеждане на възможността за спиране на този средновълнов предавател.
В случая таксата не е огромна, но техническото съоръжение, което е обект на дискусия, е енергоемко, със специфична мощност, каза по време на заседанието Иван Димитров от КРС. „От гледна точка на техническото решение, ние ще използваме честотата по предназначение в момента, в който бъде освободена, както е действащата практика“, посочи той. Допълни, че от комисията ще съдействат на БНР за това тяхно искане.
По отношение на музикалните състави Милен Митев коментира, че обществото е показало, че подкрепя необходимостта от това те да съществуват в БНР. „Смятам, че трябва да се стремим да намерим някакво трайно и стратегическо решение за тяхното опазване и за тяхното развитие. Започнали са разговори с Министерството на културата именно с такава стратегическа мисъл и се надявам в близко бъдеще да излезем с някакво предложение за решение, което наистина да ни изкара от този омагьосан кръг и да даде на музикантите в нашите състави фронт за развитие напред, за да могат да работят спокойно, да бъдат заплатени достойно и в същото време това да позволи и нормалното функциониране на всички останали структури в националното радио“, каза той.