Учени от университета на Бристол, Великобритания, са стигнали до извода, че след около 250 милиона години Земята ще стане непригодна за живот на бозайниците след сливането на всички континенти и образуването на нов суперконтинент с много влажен и горещ климат, съобщи пресслужбата на учебното заведение.
"Образуването на нов суперконтинент ще доведе до среда, която е крайно неподходяща за живот. Обичайните температури ще бъдат между 40 и 50 градуса Целзий, с още по-високи стойности през деня, към които ще се добавят и свръхвисоки нива на влажност. Хората и всички други видове бозайници ще измрат в подобна среда, тъй като няма да могат да охлаждат телата си нормално", казва водещият автор Александър Фарнсуърт. Изследователят и колегите му стигнали до този извод с помощта на компютърен модел на вътрешността и климата на планетата, който им е позволил да изчислят как ще се промени формата на земната суша през следващите стотици милиони години. Изследователите са установили, че през това време всичките седем съществуващи днес континента ще се обединят в нов суперконтинент, който са нарекли Пангея Ултима.
Според изчисленията на геолозите Пангея Ултима ще се простира почти от Северния до Южния полюс. Значителна част от този суперконтинент обаче ще бъде разположена в екваториалните и тропическите райони на Земята. Благодарение на тази комбинация от характеристики Пангея Ултима ще окаже значително влияние върху климата на цялата планета.
Учените посочват особеностите на климата на новия суперконтинент, вземайки предвид факта, че след 250 милиона години Слънцето ще произвежда 2,5 процента повече енергия, отколкото днес, както и промените в концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата, свързани с движението на континентите. Изчисленията им показват, че сухоземният живот на Земята ще се окаже в изключително неблагоприятно положение след формирането на Пангея Ултима.
Причината е, че средните летни температури на сушата ще се повишат от сегашните 14-15 градуса Целзий до 34-46 градуса Целзий след образуването на суперконтинента. В резултат на това само между осем и 16 процента от общата му площ теоретично ще бъде обитаема за хората и други топлокръвни същества. Тези региони ще бъдат разположени около полюсите на планетата, където климатът ще бъде приблизително същият като сегашния в тропиците.
Останалите региони на Ултима Пангея ще бъдат или пустини, които ще съставляват около 43-49 процента от общата площ на сушата, или региони със свръхвисоки температури на въздуха и много високи нива на влажност. Това налага още по-големи ограничения за обитаемостта на тези кътчета от бъдещия суперконтинент, тъй като топлокръвните същества в подобна среда по правило не са в състояние да охлаждат телата си.
Учените напомнят, че бозайниците, в това число и хората, са по-добре приспособени да се справят със студ, отколкото с екстремни горещини.
Подобни резултати от изчисленията насочват към необходимостта да се проучи как са разположени континентите на подобни на Земята екзопланети, открити наскоро около други звезди, смятат Фарнсуърт и колегите му. Липсата на подобна информация все още не позволява на планетолозите да разберат дали техният климат е подобен на съвременната Земя или на почти безжизнената й бъдеща версия, казват в заключение геолозите.