Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изразява несъгласие с публикувания от Европейския парламент доклад "Taxation of the Informal Economy in the EU", изготвен от проф. д-р Фридрих Шнайдер и д-р Албан Аслани. Документът, изготвен през ноември 2022 г., представя завишени стойности за дела на сивата икономика в България, които според АИКБ не отразяват реалната икономическа среда в страната. Това съобщиха от Асоциацията.
Вече повече от 15 години АИКБ надгражда и прилага разработения през 2010 г. от колектив под ръководството на проф. д-р Стефан Петранов, ключов експерт на Асоциацията по тези въпроси, Композитен индекс "Икономика на светло" (КИИС), който измерва дела на светлата икономика в страната. Индексът е комплексно конструиран, като се базира както на напълно обективни данни от различни официални източници като Националния статистически институт, БНБ, Министерството на финансите, Националния осигурителен институт и др., така и на субективното усещане и разбиране на българските работодатели и заети лица за нивото на сивата икономика чрез провеждане на ежегодни национално представителни проучвания. Надеждността и ефективността му са признати от множество национални и европейски институции, а през 2024 г. Европейският орган по труда го обяви за добра практика, изтъкват от АИКБ.
Според доклада на Европейския парламент сивата икономика в България е 33,1 на сто, докато данните на АИКБ, базирани на Композитния индекс "Икономика на светло" (КИИС), сочат, че през 2022 г. този дял е 21,42 на сто. Разликата според Асоциацията произтича от използваните методологии - докладът разчита на MIMIC модела (Multiple Indicators Multiple Causes Model), който използва косвени фактори и води до изкривявания. Освен тона моделът изисква калибриране спрямо външни данни, което е субективно и може да доведе до грешки. И не на последно място, до момента не е разкрита пълната методология на изчисленията, което прави невъзможно валидирането им, подчертават от АИКБ и допълват, че за разлика от това, КИИС се основава на официални статистически данни и социологически проучвания сред работодатели и работници.
Тази разлика в методите не е просто технически въпрос, а проблем, който може да има реални последици, изтъкват от организацията. Завишените оценки за дела на сивата икономика създават погрешно впечатление за бизнес средата в България, подкопават доверието на инвеститорите и могат да доведат до въвеждане на неефективни икономически политики. Ако европейските институции не се основават на реални и надеждни данни, има риск да се предлагат регулации и мерки, които не отговарят на действителността и допълнително да натоварят коректно работещите предприятия.
От АИКБ призовават европейските институции да използват доказаните методи при последващи проучвания и да се консултират с местните експерти, за да се избегнат бъдещи неточности. Само чрез коректни данни могат да се изграждат ефективни политики за икономическо развитие и борба със сивия сектор, посочват от Асоциацията.
През 2022 г. плахо се възстановява тенденцията на изсветляване на българската икономика и се затвърждава изводът, че в годините на икономически кризи трендът се обръща и икономиката посивява, съобщи в края на 2023 г. Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ. Това беше един от изводите от проучването на АИКБ и на Националния център "Икономика на светло" на процесите на неформалната икономика както у нас, така и на европейско равнище, които се измерват чрез композитния индекс "Икономика на светло" (КИИС) и подиндекса "Заетост на светло". За 2022 г. композитният индекс "Икономика на светло" беше със стойност 78,58.