Без инвестиции в енергийната мрежа соларната енергия вместо решение, може да се превърне в проблем, смята председателят на БАСЕЛ Димитър Белелиев

Без сериозни инвестиции в енергийната мрежа, съхранението и управлението на енергията, соларната енергия вместо решение, може да се превърне в проблем. Това заяви в интервю за БТА д-р инж. Димитър Белелиев, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), председател на Съвета на директорите на Централна енергоремонтна база (ЦЕРБ) и основател на "АмонРа Енерджи" по повод на предизвикателствата пред сектора през настоящата година. 
Той посочи, че България вече е лидер по темпове на навлизане на соларни мощности и по интерес към възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), но оттук нататък започват истинските предизвикателства. „Основният проблем е, че огромни слънчеви централи се изграждат върху сравнително малка и неподготвена електроенергийна мрежа. Това води до ограничения, дисбаланси и реални технически рискове за системата. Въпросът вече не е колко мегавата ще инсталираме, а как ще ги интегрираме. Тук ролята на държавата е ключова и се надявам това да бъде осъзнато и да му бъде обърнато внимание своевременно. В момента държавата е пасивен наблюдател“, каза Белелиев.
По думите му лидерството на България занапред трябва да бъде в качеството на интеграцията, а не само в количеството мощности.
Според него най-голямата грешка във ВЕИ сектора е разбирането, че колкото по-голяма е една централа, толкова по-добре. „Мащабирането в единични мощности е вредно за мрежата и увеличава системните рискове. Истински добрата система е разпределеното производство, което е по-гъвкаво, по-устойчиво и по-близо до реалните нужди на икономиката“, отбеляза той.
В отговор на въпрос кое е най-доброто енергийно решение за България - солари, батерии или микс от източници, Белелиев обясни, че това са соларни системи, комбинирани с правилно оразмерени батерии, разположени при самите потребители. „Това е най-важното. Когато енергията се произвежда и съхранява близо до мястото на потребление, отпадат значителни разходи за пренос и балансиране, намалява се натоварването на мрежата и се повишава устойчивостта на системата. Централизираните решения имат своето място, но бъдещето е в децентрализиран модел, който превръща потребителите в активна част от енергийната система, а не в пасивни платци на мрежови разходи“, отбеляза той.
Относно обстоятелството, че в енергетиката в България се разчита повече на аварийни, а не на планови ремонти, Белелиев отбеляза, че в страната ни исторически не е изградена култура на превенция. „Още от времето на централно планираната икономика се наблягаше основно на ремонта след повредата, а не на нейното предотвратяване. В съвременната енергетика обаче превенцията е ключов фактор за стабилно и ефективно производство. Плановата поддръжка, диагностиката и навременната модернизация са значително по-евтини и по-надеждни от аварийните ремонти. Промяната тук е въпрос не само на инвестиции, а и на управленска философия“, смята той.
Белелиев акцентира, че пазарът на труда в енергетиката е сериозно изкривен. Според него държавата изкуствено увеличава заетостта, често без връзка с ефективността, което води до липса на мотивация и до изтегляне на кадри от частния сектор. „В същото време се поддържат губещи предприятия, които блокират ресурси и човешки потенциал. Бизнесът предлага ясен подход - реални правила на пазара на труда, стимули за квалификация и производителност и прекратяване на практиката да се субсидират неефективни структури. Само конкурентна среда може да задържи и развие кадрите. Примерите за държавни предприятия с персонал в порядък, надхвърлящ този в аналогични частни компании, са повече от достатъчни“, каза той. 
Белелиев апелира либерализацията в енергетиката да се случи възможно най-скоро. Само свободният пазар може да реши много от хроничните проблеми на българската енергетика - неефективност, кръстосано субсидиране и липса на прозрачност, смята той. „Отлагането само задълбочава дисбалансите. За потребителите, които имат нужда от подкрепа, могат да бъдат намерени ясни и целеви механизми за финансиране, без да се блокира пазарът. В момента над една трета от него на практика не функционира свободно“, предупреди Белелиев.
Той отбеляза още, че българската електроиндустрия е традиционно силен износител, а в същото време вътрешният пазар се доминира от доставки от трети страни. „Ценовата конкуренция с фирми от Китай, Турция и други държави е практически невъзможна поради използването на непазарни механизми за субсидиране. Решението е възстановяване на логиката европейските средства да подкрепят европейски производители. Европейската комисия е дала възможност на държавите членки при стратегически отрасли и секторни възложители да ограничават участието в търгове до европейски производители, страни от ЦЕФТА или държави със споразумения за свободна търговия с Европейския съюз. В редица европейски държави това вече е утвърдена практика“, обясни той. Според него такава практика трябва да се възприеме възможно най-скоро и в България.
В отговор на въпроса има ли България потенциал за покривни инсталации, Белелиев каза, че потенциалът е огромен. „Само в София реално има капацитет за около 500 MW покривни инсталации. Това са мощности, които могат да бъдат интегрирани бързо, без допълнително натоварване на мрежата и без конфликт със земеделие или инфраструктура. Покривните системи са най-логичната посока за устойчиво развитие на ВЕИ в България. Трябва да се положи усилие в това направление“, посочи той.
Според него членството в еврозоната отваря нови перспективи най-вече от гледна точка на доверие, предвидимост и достъп до капитал. „За енергийния и електроинженерния бранш това означава по-лесно финансиране на дългосрочни инвестиции, по-нисък валутен риск и по-добра интеграция с европейските пазари“, отбеляза той.
Белелиев смята, че еврозоната не е само финансов инструмент, а е знак за стабилност, който е важен за инвеститори, партньори и индустрията като цяло. „В този смисъл това е и добра реклама за България, която ни поставя в друга категория на доверие. Въпросът е дали ще използваме този шанс целенасочено – за развитие на реалната икономика и модернизация на инфраструктурата, а не само формално“, посочи той.