Бюджетният дефицит възлиза на 2,416 млрд. евро на касова основа към края на месец юни тази година, съобщиха днес от Министерството на финансите. Отрицателното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) се равнява на 1,9 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП).
Данните за изпълнението на бюджета към края на полугодието съвпадат с предварителните оценки, които бяха публикувани в началото на този месец. На месечна база се отчита подобрение на отрицателното салдо с около 100 млн. евро, тъй като дефицитът към края на май възлизаше на 2,5 млрд. евро. От финансовото министерство отдадоха това на фактори с еднократен за годината ефект в приходите, в т.ч. по-висок корпоративен данък в съответствие със сроковете за деклариране и внасяне на дължимите данъци по ЗКПО (30 юни) за 2025 г., внесена в държавния бюджет вноска от превишението на приходите над разходите на БНБ за 2025 година.
Дефицитът към края на юни е с около 700 млн. евро по-висок спрямо същия период на 2025 година. За сравнение, за първото полугодие на миналата година бе отчетен дефицит в размер на 1,7 млрд. евро или 1,5 на сто от БВП.
Дефицитът по държавния бюджет към месец юни тази година е най-високият от 16 години насам, според анализ на Фискалният съвет, публикуван по-рано през този месец. Според Закона за държавния бюджет за 2026 година година се очаква дефицитът да достигне 5,7 на сто.
Размерът на фискалния резерв към 30 юни 2026 г. е 6,881 млрд. евро, в т. ч. 5,365 млрд. евро депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,516 млрд. евро вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2026 г. са в размер на 21,573 млрд. евро. Постъпленията нарастват с 8,1 на сто (1,621 млрд. евро) спрямо същия период на 2025 г. Данъчно-осигурителните приходи нарастват номинално с 9,2 на сто (1,504 млрд. евро), неданъчните приходи са по-ниски с 292,0 млн. евро (основно поради по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г., поради внесен междинен дивидент през 2025 г.), а постъпленията в частта на помощите и даренията са повече с 409,2 млн. евро.
Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 17,799 млрд. евро и формират 82,5 процента от общите постъпления по КФП за периода.
Неданъчните приходи са в размер на 2,661 млрд. евро, което представлява спад с 292,0 млн. евро или 9,9 на сто спрямо същия период на 2025 г. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения (основно постъпления по програмите и фондовете на ЕС) са в размер на 1,113 млрд. евро.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2026 г. възлизат на 23,990 млрд. евро. За сравнение, разходите по КФП към юни 2025 г. бяха в размер на 21,667 млрд. евро.
От Министерството на финансите посочват, че нарастване на разходите се наблюдава основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: базов ефект в разходите за пенсии след тяхната индексация от 1 юли 2025 г. с 8,6 на сто, увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и допълнителното увеличение на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г., значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване и устойчивост, и други.
Нелихвените разходи са в размер на 22,913 млрд. евро, което представлява ръст от 2,130 млрд. евро (10,2 на сто) спрямо отчетените към юни 2025 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 20,508 млрд. евро. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 2,388 млрд. евро. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 15,6 млн. евро. Лихвените плащания са в размер на 516,7 млн. евро (ръст от 153,1 млн. евро спрямо същия период на 2025 г.).
Дългът на подсектор „Централно управление“ към края на юни 2026 г. възлиза на 34,314 млрд. евро (27,4 на сто от БВП), като бележи увеличение с 394,4 млн. евро спрямо края на май 2026 г., което се дължи основно на усвоените средства по два държавни заема от Банката за развитие на Съвета на Европа и Европейската инвестиционна банка, съобщават още от Министерството на финансите.