Бизнес активността във Великобритания се забавя, разходите на производителите са нагоре с най-рязък ръст от 1992 г., сочи проучване

Бизнес активността в частния сектор на Великобритания се е увеличила с най-бавния си темп от шест месеца, докато разходите на производителите са нараснали с най-бързия си темп от 1992 г., показват най-новите данни от проучване на „Ес енд Пи Глоубъл“ (S&P Global), цитирано от Ройтерс.
Предварителният композитен индекс на мениджърите по доставките Пи Ем Ай (PMI), който обединява секторите на услугите и производството, се понижава до 51 пункта през март спрямо 53,7 пункта през февруари, когато достигна най-високото си ниво от август 2024 г. Показателят остава над границата от 50 пункта, която разделя растежа от свиването, но е под очакванията на икономистите.
Данните са първият значим индикатор за въздействието върху британската икономика от конфликта между САЩ и Израел срещу Иран, като според анализаторите той вече оказва натиск върху растежа и ускорява инфлацията.
„Предварителните данни за Пи Ем Ай за март показват, че конфликтът в Близкия изток вече значително ускорява инфлацията и потиска растежа на брутния вътрешен продукт“, заяви Пол Дейлс, главен икономист за Великобритания в „Кепитъл икономикс“ (Capital Economics), като добави, че това вероятно е само началото на тенденцията.
Особено рязко се увеличават разходите на производителите. Индексът, измерващ входящите цени, се повишава до 70,2 пункта през март спрямо 56 пункта месец по-рано – най-голямото месечно увеличение от 1992 г., когато британската лира напусна Европейския механизъм за обменни курсове (ERM).
Основен фактор за поскъпването са по-високите цени на горивата, транспорта и енергоемките суровини.
„Не е изненадващо, че скокът на енергийните цени, предизвикан от конфликта в Близкия изток, отслабва активността и повишава цените, но темпът на тези промени е впечатляващ“, посочи Дейлс.
В същото време композитният PMI за еврозоната се понижава по-рязко – до 50,5 пункта през март спрямо 52 пункта през февруари.
Данните идват на фона на продължаваща геополитическа несигурност, въпреки че президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви отлагане на част от военните удари срещу Иран. Британският премиер Киър Стармър заяви, че правителството трябва да планира при сценарий за продължителен конфликт.
Междувременно финансовият министър Рейчъл Рийвс трябва да представи пред парламента оценка на икономическите последици и възможни мерки за подкрепа на енергийните потребители.
Компаниите съобщават, че повишават крайните си цени с най-бързия темп от април 2025 г., което усложнява решенията на „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England) относно паричната политика.
Миналата седмица централната банка остави основния си лихвен процент без промяна на ниво от 3,75 на сто и заяви готовност за допълнителни действия при необходимост. Същевременно прогнозира, че инфлацията може да се повиши до около 3,5 на сто в средата на годината, при предходни очаквания за спад към 2 на сто.
„Ключовият въпрос за членовете на Комитета по парична политика ще бъде колко дълго ще продължи конфликтът и дали по-високите енергийни цени ще доведат до по-широко възраждане на инфлационния натиск“, посочи Джейк Фини, старши икономист в „ПрайсУотърхаусКупърс“ (PwC).
Проучването отчита и отслабване на перспективите пред бизнеса. Очакванията за бъдещото производство са на най-ниското си ниво от юни 2025 г., а заетостта намалява за 18-и пореден месец – най-дългият период на спад от 2010 г. насам.
„Компаниите отчитат загуба на бизнес, пряко свързана със събитията в Близкия изток – включително заради по-висока склонност към избягване на риск, нарастващ ценови натиск, по-високи лихви и нарушения във веригите за доставки и пътуванията“, заяви Крис Уилямсън, главен бизнес икономист в „Стандард енд Пуърс Глоубъл маркет интелиджънс“ (S&P Global Market Intelligence).