Енергийното потребление на икономиката на ЕС през 2023 г. се е понижило спрямо 2022 г., по данни на Евростат


Нетното вътрешно енергийно потребление на икономиката на Европейския съюз през 2023 г. е достигнало 56,1 милиона тераджaула, което представлява спад от 4,1 на сто спрямо 2022 г., показват най-новите данни на Евростат.
От общото потребление 72,3 на сто от него е използвано от предприятия и правителствени организации за производствени дейности, а 27,7 на сто – директно от домакинствата.
По икономически дейности най-голям дял на енергийното потребление е отчетен в производството – 14,3 милиона тераджaула или 25,5 на сто, следвано от доставката на електричество, газ, пара и климатизация – 10,1 милиона тераджaула или 17,9 на сто и транспорт и складиране – 6,9 милиона тераджaула или 12,3 на сто.
През 2023 г. спрямо 2022 г. най-голям спад в потреблението е регистриран при доставката на електричество, газ, пара и климатизация – 8,7 на сто, следван от производството с 5,5 на сто, като единствено транспортът и складирането са увеличили потреблението на енергия с 8,1 на сто, като е била единствената икономическа дейност, която е използвала повече енергия през 2023 г.
 

 
Резки промени през последните 10 години в страните от ЕС
Между 2014 и 2023 г. темпът на повишаване на енергийната ефективност в производствените дейности е бил смесен. 
Най-големи намаления са отчетени в Естония (-43,1 на сто), Ирландия (-42,8 на сто) и Нидерландия (-37,2 на сто). За България през отчетния период Евростат отчита намаление от 31,1 на сто, което позиционира страната ни на пето място след Германия със спад от 33,9 на сто.
Единствените държави, в които е отчетено увеличение на нетното вътрешно енергийно потребление през 2023 г., са Малта (22,9 на сто) и Литва (9,3 на сто).
Цените на производител на енергийни продукти в ЕС намаляват през декември миналата година на месечна и годишна база
Цените, на които производителите на енергийни продукти в страните от Европейския съюз са предлагали своята продукция, са се понижили с 1,3 на сто през декември 2025 г. на месечна основа, показват отделни данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес на сайта й.
Също така цените на производител при енергийните продукти са намалели с 7,7 на сто на годишна база - спрямо декември 2024 година. Те обаче са нараснали с 66,3 на сто между януари 2021 г. и декември 2025 г., сочат още данните на Евростат.
Производствената себестойност на електрическата енергия и цената на доставения природен газ са се увеличили с 0,1 на сто през последния месец на миналата година спрямо ноември, но са спаднали със 7,4 на сто на годишна основа – спрямо декември 2024 г.
Що се отнася до производствените цени при добива на петрол и на природен газ, то през декември 2025 г. те са намалели с 3,7 на сто на месечна и с 23,2 на сто на годишна основа.

Токио

Петролът, инфлацията и първите сигнали от бизнеса ще задават тона на пазарите през настоящата седмица

Финансовите пазари навлизат в новата седмица след нов период на силни колебания, в който войната в Близкия изток, движенията при...

Ханой

Войната в Иран предизвиква световен недостиг на торове и опасност от поскъпване на храните

Фермерите по целия свят се усещат притиснати в резултат от войната в Иран, след като цените на природния газ скочиха,...

Ню Йорк

Борсови залози преди решения на Тръмп будят съмнения за използване на вътрешна информация

Необичайно прецизни финансови сделки, сключени непосредствено преди изненадващи политически решения на президента на САЩ Доналд Тръмп, привличат вниманието на експерти...

Делхи

Индия предупреждава за риск от забавяне на растежа заради конфликта в Иран

Индийското правителство предупреди, че войната в Иран може да забави икономическия растеж и да увеличи бюджетния дефицит на страната на...

Ябланица

С над 30 нови дървета е облагородена централната улица в Ябланица

С над 30 нови дървета е облагородена централната улица в Ябланица. Те са засадени от екип на Община Ябланица заедно...

Токио

Японската централна банка трябва да повиши лихвата до около 1,5 на сто, каза бившият ѝ управител Курода

Бившият управител на Японската централна банка „Банк ъв Джапан“ (Bank of Japan) Харухико Курода заяви, че основният лихвен процент трябва...