Евродепутатите приеха мерки за подкрепа на лозаро-винарския сектор в ЕС

Европейският парламент прие днес договорените с държавите членки мерки за подкрепа на производителите на вино и за стабилизиране на лозаро-винарския сектор в Европейския съюз. 
При гласуването евродепутатите приеха пакета със 625 гласа „за“, 15 „против“ и 11 „въздържал се“. 
С вота си евродепутатите одобриха част от т.нар. „пакет за виното“, по който Европейският парламент и Съветът на ЕС постигнаха предварително споразумение на 4 декември 2025 година. Законодателният пакет има за цел да отговори на структурния свръхизлишък в сектора, на дългосрочния спад в потреблението и на нарастващите последици от климатичните промени върху производството.
Основни елементи от пакета
Европейската комисия представи законодателното си предложение на 28 март 2025 г. след препоръки на създадената от нея група на високо равнище за винената политика. Целта е секторът да получи бърз и координиран отговор на европейско равнище в условията на продължаваща пазарна нестабилност.
Одобрените мерки предвиждат хармонизиране на етикетирането на вината, включително на безалкохолните и частично деалкохолизираните продукти, както и разширяване на възможностите за финансова подкрепа от ЕС. Държавите членки ще разполагат с допълнителни инструменти за адаптиране на разрешенията за засаждане на лозя и за финансиране на трайното изкореняване на излишни лозови площи.
Пакетът включва още опростяване на правилата за производство на безалкохолни и частично деалкохолизирани пенливи вина, по-ясни и по-удобни за потребителите етикети, както и възможности за по-целенасочена подкрепа за винения туризъм и за популяризиране на европейските вина на външни пазари.
За да се изяснят правилата за вината с намалено алкохолно съдържание, терминът „без алкохол“, придружен от израза „0,0 процента“, ще може да се използва, ако алкохолното съдържание на продукта не надвишава 0,05 обемни процента,. Продуктите, чието алкохолно съдържание е над 0,5 обмни процента, но в същото време вече са с поне 30 процента по-ниско от стандартното алкохолно съдържание на категорията вино преди намаляване на алкохолното съдържание, следва да бъдат етикетирани като „с намалено алкохолно съдържание“.
Производителите ще получат допълнителна подкрепа за насърчаване на винения туризъм. Мерките за стимулиране на икономическия растеж в селските райони и насърчаване на качествени европейски вина в трети държави ще отговарят на условията за финансиране от ЕС в размер до 60 на сто, докато държавите членки биха могли да добавят до 30 на сто за малките и средните предприятия и 20 на сто за по-големите предприятия. Допустимите дейности биха могли да включват информационни и промоционални инициативи като реклама, прояви, изложби и проучвания. Те могат да бъдат финансирани за три години, като могат да бъдат подновени два пъти, за да обхванат общо девет години.
Допълнителна подкрепа се предвижда и при настъпване на тежки природни бедствия, екстремни метеорологични условия или огнища на болести по растенията. Предвижда се и използването на средства на ЕС за т.нар. „изкореняване“. Националният таван на плащанията за дестилация на вино и събиране на реколтата на зелено ще бъде определен на 25 на сто от глобалните налични средства за всяка държава членка.
Какво се случи по време на дебата? 
В навечерието на гласуването членовете на Европейския парламент обсъдиха предложените промени в рамките на пленарен дебат в понеделник, в който представители на основните политически групи подчертаха икономическото и социалното значение на лозаро-винарския сектор за редица региони в ЕС.  
По време на разискванията беше изтъкнато, че Съюзът остава най-големият производител, потребител и износител на вино в света, но секторът е изправен пред дълбоки структурни предизвикателства. Сред тях бяха посочени трайният спад в потреблението както в ЕС, така и на ключови външни пазари, променящите се потребителски нагласи сред по-младите поколения, по-нестабилната международна търговска среда и все по-непредсказуемото производство вследствие на екстремни климатични явления.
Представители на Европейската народна партия, социалистите и демократите и либералите подчертаха необходимостта от по-голяма гъвкавост за държавите членки при управлението на производствения потенциал, както и от адекватна финансова подкрепа за преструктуриране и адаптиране на сектора. Бяха изразени и опасения, че без координирани мерки рискът от продължаващо свръхпредлагане и натиск върху цените ще се задълбочи.
„Този закон представлява своевременен и ефективен отговор на кризата, пред която е изправен лозаро-винарският сектор. Европа реагира с конкретни инструменти, като например използване на европейско финансиране за кризисни мерки, подобряване на условията за популяризиране и комуникационни дейности и увеличаване на съфинансирането, за да се помогне на земеделските стопани да се адаптират по-бързо към изменението на климата. Държавите членки ще разполагат с по-силен набор от мерки за справяне с предизвикателствата, пред които е изправен секторът в различните държави и региони“, каза пък докладчикът Естер Еранс Гарсия (ЕНП, Испания). 
Предварителното споразумение трябва да бъде одобрено от Съвета, преди новите правила да влязат в сила.