Европейски нюзрум: Опростяване или забавяне? Плановете на ЕС за дерегулация в цифровата сфера предизвикват опасения за неприкосновеността на личния живот и защитата на потребителите

В предложението за така наречения „Цифров омнибус“, представен в сряда, Европейската комисия предвижда широкомащабно опростяване на част от цифровите регламенти на Европейския съюз под натиска на държавите членки и технологичните компании, пише Европейският нюзрум, платформа за сътрудничество между агенциите на 23 европейски държави, сред които е и БТА.
Във вторник германският канцлер Фридрих Мерц и френският президент Еманюел Макрон се присъединиха към настояванията на технологичната индустрия по време на Срещата на върха за европейския цифров суверенитет в Берлин, като настояха за по-малко строги европейски цифрови регулации.
Словенският министър на цифровата трансформация Ксения Клампфер, която също взе участие във форума, подчерта необходимостта Европа да стимулира развитието на собствени цифрови решения. „Само с ясни стандарти, интелигентни инвестиции и ефективна защита на гражданите ще гарантираме истинска цифрова суверенност“, заяви тя.
Пакетът включва промени в съществуващите цифрови закони на ЕС, като поставя акцент върху законодателството за защита на данните, киберсигурността и изкуствения интелект (AI).
„Нашите правила не трябва да бъдат тежест, а добавена стойност“, каза Хена Виркунен, заместник-председател на Комисията с ресор цифрови въпроси. „За целта са необходими незабавни мерки за премахване на регулаторната претрупаност“, допълни финландският комисар.
„Чрез опростяване на правилата, намаляване на административната тежест и въвеждане на по-гъвкави и пропорционални изисквания ще продължим да изпълняваме ангажимента си да дадем на предприятията в ЕС повече пространство за иновации и растеж“, заяви еврокомисарят по икономическите въпроси Валдис Домбровскис. „Преодоляването на иновационната пропаст и намаляването на бюрокрацията са ключови условия за повишаване на производителността в ЕС“, допълни той.
Комисията си поставя за цел да намали административната тежест с най-малко 25 процента и с най-малко 35 процента за малките и средните предприятия (МСП) до края на 2029 г.
Напускащият поста министър на промишлеността и търговията на Чехия Лукаш Влачек приветства инициативата, като заяви, че „дългогодишните усилия на неговото министерство за опростяване на законодателството в областта на цифровите технологии са намерили израз в конкретни мерки, които ще улеснят правенето на бизнес, ще подкрепят иновациите и ще повишат конкурентоспособността на чешките компании“.
Българският евродепутат Ева Майдел, заместник-говорител на групата на Европейската народна партия в Комисията по промишленост на Европейския парламент, също подкрепи инициативата: „Европа не може да си позволи цифров правилник, който отнема време, таланти и възможности. „Цифровият омнибус“ е шанс законите да функционират като пъзел – ефективни, последователни и гъвкави“.
Предложенията обаче предизвикаха критики от защитници на личните данни и потребителските права.
Комисията тепърва ще обсъди предложението си с Парламента и Съвета.
Ето кои са основните елементи:
По-малко предупреждения за бисквитки – по-малко контрол?
По отношение на личните данни Комисията предлага промени в Общия регламент за защита на данните (GDPR), в сила от 2018 г., с цел да се модернизират правилата за бисквитките – малки файлове, създавани от уеб сървър при посещение на сайт и съхранявани на устройството на потребителя.
Понастоящем регламентът изисква операторите на онлайн магазини или цифрови платформи да получават съгласие, преди да обработват лични данни, което налага почти повсеместното използване на банери за бисквитки.
Планът предвижда тези предупреждения да се появяват по-рядко, като за определени дейности вече няма да се изисква изрично съгласие. Потребителите трябва да могат да дават съгласието си с едно кликване чрез настройки в браузъра или операционната система.
Организации за защита на личните данни и потребителски права предупреждават, че подобно облекчаване може да се възприеме като отстъпка пред технологичното лоби.
Над 120 организации на гражданското общество подписаха отворено писмо до Комисията, предупреждавайки, че така се отслабва защитата на гражданите. „Ако Европейската комисия не промени курса си, това би било най-голямото отстъпление в областта на основните цифрови права в историята на ЕС“, се казва в писмото. Цифровите правила на ЕС са най-важната линия на защита срещу дигиталната експлоатация и наблюдение от страна на местни и чуждестранни субекти, се посочва в документа.
Австрийският активист за защита на данните Макс Шремс определи предложенията като „най-голямата атака срещу цифровите права на европейците от години“.
Актът за изкуствения интелект – удължаване на срока за прилагане
Актът за изкуствения интелект (AI Act), който влезе в сила през август 2024 г. и трябва да бъде напълно приложим до август 2026 г., също е засегнат от измененията.
Документът определя задълженията на компаниите, предлагащи инструменти за изкуствен интелект, като „ЧатДжиПити“ (ChatGPT), „Джемини“ (Gemini) и други.
Комисията предлага секторът да получи удължен срок – до края на 2027 г. – за изпълнение на изискванията за високорискови системи, свързани със сигурност, здраве и основни права. По-малките компании за изкуствен интелект ще се възползват от облекчени изисквания за техническа документация.
Предвижда се и нова правна основа за използване на лични данни при обучение на модели за изкуствен интелект – „законен интерес“, позволяващ обработване на данни без изрично съгласие, ако не се нарушават основните права на потребителите.
Организации за цифрови права определиха мярката като „сериозен удар по неприкосновеността на личния живот“, взета не в интерес на ЕС, а на технологичните гиганти.
Италианският евродепутат Брандо Бенифей (Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите), докладчик по Акта за изкуствения интелект, предупреди, че измененията могат да се окажат „огромна услуга за големите технологични компании“.
От възхода на технологиите за изкуствен интелект тези технологични играчи неколкократно изразяваха загриженост, че европейските регулации са твърде ограничителни.
„Опростяването обаче не означава отслабване на нашите гаранции“, заяви еврокомисар Виркунен. „Ние твърдо подкрепяме високите стандарти за неприкосновеност, справедливост и сигурност“.
ЕС срещу технологичните компании – сагата продължава 
В рамките на продължаващото противопоставяне с Брюксел големите технологични гиганти – включително „Гугъл“ (Google) и „Мета“ (Meta), американската компания майка на „Фейсбук“ (Facebook), „Инстаграм“ (Instagram) и „Уотсап“ ( WhatsApp), както и китайската платформа за социални медии „ТикТок“ (TikTok), следят отблизо действията на ЕС.
Те вече определиха правилата на ЕС като противоречиви и антиконкурентни, а на някои от тях бяха наложени тежки глоби от ЕС за предполагаемо неспазване на цифровите правила на блока.
Бившият комисар по вътрешния пазар на ЕС Тиери Бретон, архитект на Закона за изкуствения интелект, обвини Вашингтон, че стои зад опитите за отмяна на цифровите закони на ЕС. „Да не бъдем полезни идиоти“, предупреди френският политик.
През октомври Комисията установи предварително, че „Мета“ и „ТикТок“ нарушават задължения за прозрачност съгласно Акта за цифровите услуги (DSA) – нормативният акт на ЕС за модерация на съдържанието, критикуван многократно от администрацията на президента Доналд Тръмп.
Актът за цифровите услуги има за цел да обезпечи по-безопасна онлайн среда, като ограничи незаконното съдържание, злоупотребите от платформите и непрозрачността на алгоритмите.
През април Комисията наложи глоба от 500 млн. евро на „Епъл“ за това, че не предоставя достатъчна информация за алтернативни оферти извън „Ап Стор“ (App Store), както и глоба от 500 млн. евро на „Мета“ (Meta) за рекламния модел „съгласие или плащане“. И двете санкции са по Акта за цифровите пазари (DMA), чиято цел е да осигури по-справедлив цифров пазар.
В последните години Брюксел наложи и редица глоби на „Гугъл“ съгласно антитръстовите правила – 4,1 млрд. евро през 2018 г. за злоупотреби с „Андроид“ (Android), 2,4 млрд. евро през 2017 г. за антиконкурентни практики в услугите за сравнение на цени и последно 2,95 млрд. евро през септември за фаворизиране на собствените си услуги. Компанията има 60 дни да отстрани нарушенията.
Онлайн гигантът не само продава реклами на собствените си уебсайтове и приложения, но и действа като посредник за фирми, които искат да поставят реклами на други места, за да се появяват на мобилни и компютърни екрани – което според Брюксел затруднява конкуренцията.
„Гугъл“ заяви, че ще въведе незабавни промени – като възможност издателите да задават различни минимални цени за различни участници в търговете чрез „Гугъл Ад Мениджър“ (Google Ad Manager). Освен това компанията обеща да подобри оперативната съвместимост на инструментите си, за да отговори на обвиненията за конфликт на интереси.
Санкцията предизвика остра реакция от президента Тръмп, който заплаши ЕС с нови мита, ако решението бъде потвърдено. „Гугъл“ заяви, че ще обжалва глобата.
Тръмп неведнъж е заявявал готовност да наложи мита на държави, чиито регулации „вредят“ на американските технологии.
Следващите месеци ще бъдат решаващи за бъдещето на цифровата регулация в ЕС и ще покажат дали усилията за опростяване ще укрепят цифровия суверенитет на Европа, ще задълбочат напрежението с глобалните технологични компании или ще доведат до отстъпки пред натиска от САЩ.

We want to make Europe’s digital rules simpler, clearer and faster.In a nutshell: 🇪🇺 Easier compliance and lower costs🇪🇺 More room for innovation🇪🇺 Trust and protection remaining at the coreThis is the Digital Package! pic.twitter.com/kK7MrXkQPR
— Henna Virkkunen (@HennaVirkkunen) November 19, 2025