Двете страни се съгласиха на цена от 70 евро за мегаватчас като референтна стойност.
Сделката слага край на месеци тежки преговори между Е Де Еф, която се стреми да увеличи приходите си, за да може да инвестира в модернизация и правителството, което иска да запази сметките за ток на домакинствата и бизнеса колкото се може по-ниски.
"Сделката ще гарантира конкурентоспособността на нашата промишленост, яснотата и стабилността на цените за домакинствата, както и развитието на Е Де Еф", посочи финансовият министър Брюно льо Мер.
По думите му, въпреки че компанията е била напълно национализирана по-рано тази година, тя не трябва да работи на загуба. "Не се намираме в Съветския съюз", заяви Льо Мер. "Е Де Еф трябва да може да печели и да трупа средства за нуждите на бъдещите си инвестиции".
Споразумението позволява на правителството да облага извънредните печалби на Е Де Еф до 90 на сто, ако цените надхвърлят 110 евро за мегаватчас, за да намали натиска върху потребителите. То предвижда и серия от буфери в случай на флуктуации на пазара, за да гарантира 70 евро за мегаватчаст за Е Д Еф.
Сделката има за цел да замени система, известна като "Арен", която изтича в края на 2025 г. Според нея Е Д Еф продава част от произведения ток на дистрибутори и промишлени предприятия на фиксирана цена от 42 евро за мегаватчас.
Цените на едро на електричеството във Франция все още са над 100 евро за мегаватчас, след като в разгара на енергийната криза миналата година скочиха до 1200 евро, но впоследствие бяха овладени.
Главният изпълнителен директор на Е Де Еф Люк Ремон заяви, че сделката е "изискваща", тъй като компанията, чието производство осигурява около 70 на сто от тока за Франция, трябва да го увеличи до 360 тераватчаса от сегашните 300-330 тераватчаса. Той отиде и по-далеч и допълни, че "400 тераватчаса са амбициозна, но постижима цел за ядрената енергетика".
През 2022 г. Е Де Еф регистрира загуба от 18 милиарда евро заради проблеми с ядрените реактори и наложения от властите в Париж таван на цените на сметките за електричество.