Илон Мъск обяви официално началото на мащабен проект за производство на полупроводници с приложение в ИИ, роботиката и космоса

Милиардерът и предприемач Илон Мъск постави днес официално началото на нов мащабен проект „Терафаб“ (Terafab), който ще бъде разположен в Остин, щата Тексас, и има за цел да осигури производството на чипове за неговата разширяваща се екосистема от компании, работещи в областите на изкуствения интелект (ИИ), роботиката и космоса, съобщи „Инвестинг.ком” (Investing.com).
Производственото съоръжение ще бъде управлявано съвместно от „Тесла“ (Tesla) и от „СпейсЕкс“ (SpaceX) и чрез него Мъск възнамерява да заобиколи това, което той лично нарича „мудна световна полупроводникова индустрия, неспособна да отговори на нуждите“ на неговите агресивни изисквания за мащабиране. 
Проектът ще се стреми да подсигурява един терават изчислителна мощност годишно, улеснявайки прехода към автономните автомобили, хуманоидните роботите и разположените в космоса центрове за данни. 
Начинанието „Терафаб“ е значима крачка към цялостната вертикална интеграция, чрез която Елон Мъск се стреми да предпази своите компании от нестабилността при доставките. 
Към момента „Тесла“ поддържа отношения с доставчици като Ти Ес Ем (Taiwan Semiconductor Manufacturing, TSM) и „Майкрон Текнолъджи“ (Micron Technology), а новата високотехнологична фабрика в Остин трябва да произвежда силно специализирани 2-нанометрови чипове.  
Стратегията е насочена към два различни подхода в хардуера – към чип за периферен инференциален анализ с приложение в робота „Оптимус“ и роботизираните таксита и към вариант за нуждите на „СпейсЕкс“ и подразделението „ексЕйАй“ (xAI), която Мъск придоби през февруари. 
Проектът играе ролята на основополагащ елемент в далеч по-амбициозен план за разполагане на комплекс от изчислителна мощност в орбита.
От „СпейсЕкс“ вече изпратиха към Федералната комисия по далекосъобщенията на САЩ заявление за издаване на лиценз за разполагане на мащабна мрежа от центрове за данни на сателити. Капиталовите нужди за изпълнението на тези намерения се очаква да бъдат покрити чрез рекордно първично публично предлагане (IPO) на стойност 50 млрд. щатски долара по-късно тази година. 
Продукцията на съоръженията в Остин ще е от решаващо значение за тези „мини“ сателити с ИИ.
Началото на „Терафаб“ съвпада с момента, когато „Тесла“ задълбочава техническите си връзки с „ексЕйАй“, включително и с инвестицията от 2 млрд. щатски долара и внедряването на чатбота „Грок“ (Grok) в гамата си от автомобили. 
Успехът на капиталоемкия проект „Терафаб“ обаче ще зависи от умението на Мъск да преодолее сериозните инженерни и финансови препятствия, присъщи на производството на полупроводници от висок клас, отбелязва изданието.