Така през периода юли – септември 2025 г. излишъкът по текущата сметка на ЕС намалява за трето поредно тримесечие - до най-ниските си нива от януари – март 2023 г., когато възлизаше на 45,8 милиарда евро.
Излишъкът при търговията със стоки на ЕС обаче расте през третото тримесечие в сравнение с предходното, второ тримесечие – от 86,3 млрд. евро до 95,7 млрд. евро, докато при търговията с услуги излишъкът спада - от 37,4 млрд. евро на 16,7 млрд. евро.
В същото време дефицитът по сметката за първични и вторични доходи се увеличава – съответно до 23,9 млрд. евро и 31,1 млрд. евро
През третото тримесечие на 2025 г., въз основа на некоригирани данни, ЕС отбелязва излишъци по текущата си сметка с Обединеното кралство (75,7 млрд. евро), Канада (12 млрд. евро), офшорните финансови центрове (11,5 млрд. евро), САЩ (9,2 млрд. евро), Бразилия (8,4 млрд. евро), Хонконг (7,4 млрд. евро), Швейцария (4,6 млрд. евро), Япония (4,3 млрд. евро) и Русия (4,2 млрд. евро), а дефицити при търговията с Китай (58,3 млрд. евро) и Индия (0,3 млрд. евро).
Активите от преки инвестиции на ЕС нарастват с 33,7 млрд. евро през третото тримесечие, а пасивите - с 22,5 млрд. евро. В резултат ЕС е бил нетен пряк инвеститор в останалата част от света с нетни изходящи потоци в размер на 11,1 млрд. евро.
По отношение на общия баланс по текущата сметка при търговията със страни от ЕС и трети страни сред страните членки най-голям излишък през третото тримесечие регистрира Германия (41 млрд. евро) Нидерландия (+19,7 млрд. евро), Испания (+15,4 млрд. евро), Дания (+14,8 млрд. евро), Италия (+14,4 млрд. евро), Ирландия (+13,9 млрд. евро) и Швеция (+8,4 млрд. евро), а най-голям дефицит - Румъния (-8,3 млрд. евро), Франция (-4,8 млрд. евро), Полша (-4,2 млрд. евро) и Белгия (-3,8 млрд. евро).
Балансът по текущата сметка на България е на дефицит от 1,2 млрд. евро през третото тримесечие, след дефицити от 0,7 млрд. евро през второто тримесечие и също 1,2 млрд. евро през първото тримесечие на 2025 година.