Как Европа ограничи дигиталните гиганти – историята на Акта за цифровите пазари

Европейският съюз (ЕС) въведе сравнително нова законодателна рамка, която поставя граници пред пазарната доминация на големите технологични компании и цели да гарантира справедлива конкуренция в дигиталната икономика. Законодателният Акт за цифровите пазари (Digital Markets Act, DMA), в сила от май 2023 г., представлява едно от най-важните звена в европейския дигитален пакет заедно с Акта за цифровите услуги (DSA). Той бе приет с широко мнозинство - 588 гласа „за“, 11 гласа „против“ и 31 гласа „въздържал се“.
Докато Актът за цифровите услуги регулира съдържанието и безопасността онлайн, регламентът за пазарите е насочен към пазарните механизми и конкуренцията. Неговата цел е да предотврати нелоялни практики на така наречените „пазители на пазара“ (gatekeepers) – големи онлайн платформи, които контролират достъпа до основни цифрови услуги и чрез които минава голяма част от онлайн търговията и комуникацията. 
Тези платформи предоставят така наречените основни платформени услуги (core platform services), включително онлайн търсачки, социални мрежи, магазини за приложения, уеб браузъри, видеообменни услуги и междинни услуги между бизнеси и клиенти. Те се възползват от мащаба на мрежовите ефекти – свързват милиони потребители и бизнеси при минимални разходи, но често „заключват“ потребителите в своята екосистема чрез контрол върху достъпа до данни и функции.
Актът за цифровите пазари има превантивен характер. За разлика от класическото антитръстово законодателство, което се прилага ex post – след като настъпи нарушение, този регламент действа ex ante – преди потенциалната вреда да е настъпила. Той не заменя съществуващите правила за конкуренция, а създава рамка, която да предотврати злоупотреби, вместо да ги санкционира постфактум. 
За да бъде определена като „пазител на пазара“, компанията трябва да има значително въздействие върху вътрешния пазар на ЕС, да предлага основна платформена услуга в поне три държави членки и да притежава устойчива, дългосрочна позиция. Праговете са високи: пазарна капитализация от най-малко 75 милиарда евро, годишен оборот от 7,5 милиарда евро и поне 45 милиона активни потребители месечно в ЕС, както и над 10 000 активни бизнес клиенти годишно. 
През септември 2023 г. Европейската комисия (ЕК) официално определи първите седем „пазители на пазара“ – „Алфабет“ (Alphabet), „Амазон“ (Amazon), „Епъл“ (Apple), „БайтДенс“ (компанията майка на „ТикТок“ (TikTok), „Мета“ (Meta), „Майкрософт“ (Microsoft) и „Букинг“ (Booking). Всяка от тези компании предоставя ключови услуги като социални мрежи, видеообмен, търсачки, онлайн магазини и междинни платформи за търговия. 
Регламентът съдържа изчерпателен списък от задължения и забрани, които целят да осигурят прозрачност, оперативна съвместимост и свобода на избор. Платформите трябва да позволяват на потребителите да деинсталират предварително инсталирани приложения, да променят настройките по подразбиране и да инсталират алтернативни приложения и магазини. Те трябва да улесняват преносимостта на данните в реално време, да осигуряват достъп на бизнес потребителите до собствените им данни и да предоставят „справедлив, разумен и недискриминационен“ (FRAND) достъп до своите търсачки, магазини за приложения и социални мрежи.
Актът въвежда строга забрана за самооблагодетелстване (self-preferencing) – практиката, при която компанията поставя своите продукти или услуги по-високо в резултатите от търсене или препоръки от конкурентните. Пазителите на пазара нямат право да използват данните на бизнес клиентите си, за да създават конкурентни продукти, нито да ограничават достъпа на потребителите до услуги, придобити извън тяхната платформа. Те не могат да налагат свои платежни системи или идентификационни услуги като задължително условие за достъп до други свои продукти.
Особено внимание се отделя и на интероперативността - изискване, което цели да прекрати изолацията между приложенията и системите. Съобщителните услуги трябва да осигуряват съвместимост с други приложения, а хардуерните и софтуерните платформи - достъп до функции като комуникация в близко поле (NFC).
За рекламодателите и медиите Актът за цифровите пазари предвижда ново ниво на прозрачност. Платформите са задължени да предоставят данни за ефективността и цените на рекламите, за да позволят проверка и независим одит на техните алгоритми.
Контролът върху изпълнението на регламента е изцяло в ръцете на Европейската комисия, която действа чрез съвместен екип на генералните дирекции DG COMP (Конкуренция) и DG CONNECT (Мрежи, съдържание и технологии). Комисията е подпомагана от експертна група по Акта и от националните органи по конкуренцията, които събират информация и участват в пазарните разследвания. Така например българската Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) има функции да подпомага ЕК, която е единственият орган, който има правомощия да прилага Акта за цифровите пазари. Тези функции се изразяват в подпомагане на проучването чрез съдействие при проверки на място, снемане на устни обяснения и изпращане на събрана информация.
При установено нарушение ЕК може да наложи глоба до 10 процента от световните приходи на компанията, а при повторно нарушение – до 20 процента. В случай на системна несъобразеност могат да бъдат изискани структурни мерки, включително разделяне на части от дейността. 
От началото на 2024 г. ЕК започна първите проверки срещу „Епъл“ и „Мета“ заради съмнения, че не спазват изцяло изискванията за оперативна съвместимост и прозрачност. Паралелно „Гугъл“, „Амазон“ и „Майкрософт“ представиха планове за съответствие, които се разглеждат от службите на Комисията.
В резултат на Акта вече се наблюдават реални промени: „Епъл“ позволи на потребителите в ЕС да избират браузър и търсачка по подразбиране и да използват външни платежни системи, „Амазон“ разшири достъпа до данни за търговците в платформата си, „ТикТок“ обяви, че ще даде възможност на външни разработчици да интегрират свои алгоритми за препоръки.
България подкрепи приемането на Акта в рамките на Съвета на ЕС и участва в работните групи по дигиталната политика. Министерството на икономиката и индустрията (МИИ), Министерството на електронното управление (МЕУ) и КЗК са ангажирани с наблюдението на ефекта от регламента върху местния бизнес и с участието в обмена на информация с ЕК. 
Регламентът за цифровите пазари е важна стъпка към по-справедлив дигитален пазар в Европа. Той не цели да наказва успеха, а да гарантира, че иновациите и растежът ще се случват при равни условия за всички участници. Актът за цифровите пазари поставя основата на нов европейски модел, в който технологичните гиганти могат да продължат да се развиват, но подчинени на принципите на прозрачност, отговорност и честна конкуренция.