Климатичните промени засягат неравностойно жените и мъжете в селските райони, увеличавайки разликата в доходите, сочи проучване

Изменението на климата засяга непропорционално силно доходите на жените в селските райони, хората, живеещи в бедност, и по-възрастното население, тъй като техните възможности да реагират и да се адаптират към екстремни метеорологични явления е неравностойна, се казва в нов доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО).
Докладът "Несправедлив климат" подчертава суровата реалност: всяка година в страните с ниски и средни доходи жените, които са глави на домакинства в селските райони, понасят значително по-големи финансови загуби от мъжете. Средно домакинствата, оглавявани от жени, губят 8 процента повече от доходите си поради топлинен стрес и 3 процента повече поради наводнения в сравнение с домакинствата, оглавявани от мъже. Това се равнява на намаление на доходите на човек от населението от 83 долара поради топлинен стрес и 35 долара поради наводнения, или общо съответно 37 милиарда долара и 16 милиарда долара във всички страни с ниски и средни доходи.
Ако средните температури се повишат само с 1 градус по Целзий, тези жени ще се сблъскат с тревожните 34 процента по-големи загуби в общите си доходи в сравнение с мъжете. Предвид значителните съществуващи разлики в селскостопанската производителност и възнагражденията между жените и мъжете, проучването предполага, че ако не се обърне внимание, изменението на климата значително ще разшири тези различия през следващите години.
ФАО анализира социално-икономически данни от над 100 000 селски домакинства (представляващи повече от 950 милиона души) в 24 страни с ниски и средни доходи. Чрез интегриране на тази информация със 70-годишни геореферирани ежедневни данни за валежите и температурата, докладът разглежда как различните климатични стресови фактори влияят върху доходите, труда и стратегиите за адаптиране на хората, като се диференцират въз основа на тяхното богатство, пол и възраст.
Въздействията се различават не само по пол, но и по социално-икономически статус, според данните. Топлинният стрес или прекомерното излагане на високи температури, изостря разликата в доходите между селските домакинства, класифицирани като бедни, които претърпяват 5 процента по-големи загуби (17 долара на глава от населението) от техните по-заможни съседи, като цифрите за наводненията са подобни. Междувременно екстремните температури влошават ситуацията с детския труд и увеличават неплатената работа, извършвана от жените в бедните домакинства.
"Социалните различия, основани на местонахождението, богатството, пола и възрастта, оказват мощно, но недобре разбрано въздействие върху уязвимостта на селските жители към въздействието на климатичната криза. Тези констатации подчертават спешната необходимост от отделяне на значително повече финансови ресурси и внимание на политиката по въпросите на приобщаването и устойчивостта в глобалните и националните действия в областта на климата", каза генералният директор на ФАО Ку Донгю.
Бариери като достъп до ресурси, услуги и възможности за заетост засягат способността на хората в селските райони да се адаптират и да се справят с изменението на климата. Например дискриминационните норми и политики поставят непропорционална тежест върху жените по отношение на грижите и домашните отговорности, ограничават правата им на поземлена собственост, пречат им да вземат решения относно труда си и възпрепятстват достъпа им до информация, финанси, технологии и други основни услуги.
По същия начин домакинствата, ръководени от млади хора, намират по-лесно възможности за работа извън стопанството при екстремни климатични условия в сравнение с по-възрастните домакинства. Това прави доходите им по-малко податливи на такива събития.
Екстремното време също принуждава бедните селски домакинства да прибягват до неадаптивни стратегии за справяне. Те могат да включват намаляване на доходи, продажба на добитък и изместване на разходите от техните ферми. Тези действия обаче изострят уязвимостта им към дългосрочни промени в климата.
Предприемане на действия
Докладът предполага, че справянето с тези предизвикателства изисква целенасочени интервенции за овластяване на различни селски популации да се включат в мерки за адаптиране към климатичните изменения.
Проучването установява, че селските жители и тяхната уязвимост към климата са едва видими в националните планове за климата. В национално определените приноси и националните планове за адаптация на 24-те страни, анализирани в доклада, само 6 процента от предложените 4164 действия в областта на климата споменават жените, 2 процента изрично споменават младежите, по-малко от 1 процент споменават бедните хора и около 6 процента се отнасят за фермери в селските общности.
По подобен начин, от общо проследеното климатично финансиране през периода 2017/18 г. само 7,5 процента са отишли ​​за адаптиране към изменението на климата; по-малко от 3 процента за селско и горско стопанство и друго използване на земята или други инвестиции, свързани със селското стопанство; само 1,7 процента, възлизащи на приблизително 10 милиарда долара, са достигнали до малките производители.
Селскостопанските политики също така пропускат възможността да работят за равенството между половете и овластяването на жените. Анализ на селскостопанските политики от 68 страни с ниски и средни доходи, извършен от ФАО миналата година, показва, че около 80 процента от политиките не вземат предвид жените и изменението на климата.
Докладът призовава за инвестиране в политики и програми, които са насочени към многоизмерната климатична уязвимост на хората в селските райони и техните специфични ограничения, включително ограничения им достъп до производствени ресурси. Той също така препоръчва обвързване на програми за социална защита с консултантски услуги, които могат да насърчат адаптирането и да компенсират земеделските стопани за загубите, като програми за социално подпомагане, базирани на парични средства.
Приобщаващите действия в областта на климата са включени в стратегията и плана за действие на ФАО относно изменението на климата и в стратегическата рамка на ФАО 2022-2031 г., където справянето с въздействието на изменението на климата е интегрирано в усилията за постигане на четирите по-добри условия: по-добро производство, по-добро хранене, по-добра околна среда и по-добър живот за всички.
По подобен начин Глобалната пътна карта на ФАО за постигане на Целите за устойчиво развитие без превишаване на прага от 1,5 градуса по Целзий установява, че неравенствата между половете, действията в областта на климата и храненето са едновременни съображения и действията трябва да обхващат тези измерения и да насърчават приобщаването на жените, младежите и коренното население.