Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент одобри проектоправилата за цифровото евро, което представлява електронен портфейл, гарантиран от Европейската централна банка, но предлаган чрез банки и финансово-технологични компании. Системата ще позволи на жителите на еврозоната да извършват плащания както онлайн, така и във физически обекти.
Проектът се разработва от шест години, но придоби по-голямо значение след завръщането на президента Доналд Тръмп в Белия дом. Наложените от САЩ мита върху традиционни търговски партньори, включително Европейския съюз, засилиха опасенията, че Вашингтон би могъл да използва доминиращото си положение в платежни мрежи като „Виза“ (Visa) и „Мастъркард“ (Mastercard) за политически цели.
Одобрението на проектозаконодателството идва след три години преговори между Европейската централна банка и банковия сектор в еврозоната. Банките изразяваха опасения от изтегляне на депозити и загуба на приходи и настояваха за ограничаване на обхвата на проекта.
Според текста на проекторегламента цифровото евро ще намали зависимостта от доставчици извън Европа, като осигури общоевропейско платежно средство и даде възможност на гражданите на Европейския съюз да извършват ежедневни плащания с пари на централната банка.
Ако проектът не срещне възражения при гласуване в пленарната зала на Европейския парламент, преговорите между парламента, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия могат да започнат още следващия месец. Целта е окончателното одобрение да бъде получено до края на годината.
Европейската централна банка планира 12-месечен пилотен етап през втората половина на следващата година, преди евентуалното пълно въвеждане на цифровото евро през 2029 г.
Законодателите предлагат Европейската комисия да определя максималния размер на цифровите евро, които всеки потребител може да притежава, въз основа на препоръка от Европейската централна банка. Лимитът ще бъде преразглеждан най-малко веднъж на две години.
Предвижда се предприятията да не могат да държат цифрово евро за повече от 24 часа. Новото платежно средство няма да носи лихва и няма да има такси за потребителите.
Според симулации на Европейската централна банка вложителите биха могли да изтеглят до 699 милиарда евро от банките в еврозоната, ако таванът за притежание бъде определен на 3000 евро на човек. Това се равнява на 8,2 процента от всички безсрочни депозити на домакинствата, като ефектът би бил по-силен за по-малките банки и институциите с преобладаващо обслужване на дребни клиенти.
Сред оставащите спорни въпроси са компенсациите за компаниите, които ще участват в изграждането на системата. По оценки на Европейската централна банка разходите за внедряване ще бъдат между 4 и 6 милиарда евро за период от четири години.
Критици на проекта предупреждават, че към момента на въвеждането му той може да се изправи пред силна конкуренция от частни платежни решения, включително „Уеро“ (Wero), услуга за незабавни плащания, подкрепена от консорциум от големи европейски банки.
Европейският парламент предлага и изключение за малките предприятия и самонаетите лица от задължението да приемат цифровото евро като платежно средство, допълва Ройтерс.