Международният валутен фонд (МВФ) понижи прогнозата си за икономическия растеж в еврозоната и повиши очакванията за инфлацията, като посочи войната в Близкия изток и последвалото поскъпване на енергийните суровини като основни фактори за влошаването на икономическата среда.
В редовната си оценка за икономиката на 21-те държави от еврозоната фондът прогнозира растеж от 0,9 на сто през 2026 г., което е по-ниско от очакваните през април 1,1 на сто. В същото време прогнозата за инфлацията е повишена до 2,8 на сто при очаквани по-рано 2,6 на сто.
МВФ отбелязва, че икономиката на еврозоната е изправена пред нови предизвикателства заради ескалацията на конфликта в Близкия изток и последвалото поскъпване на енергията. Според фонда тези сътресения се наслагват върху вече съществуващи структурни проблеми като застаряващото население, слабия ръст на производителността и ограничените перспективи за икономически растеж.
От институцията посочват, че войната в региона ще доведе до значителен, макар и временен, негативен шок върху предлагането, ще отслаби доверието на бизнеса и потребителите и ще затегне финансовите условия. Очаква се това да се отрази както върху инфлацията, така и върху икономическата активност.
Според актуализираните прогнози растежът на икономиката на еврозоната ще достигне 0,9 на сто през 2026 г. и 1,2 на сто през 2027 година. Общата инфлация се очаква да бъде 2,8 на сто през 2026 г. и 2,3 на сто през 2027 година.
Фондът предупреждава, че рисковете остават насочени към по-нисък растеж и по-висока инфлация. По-продължителна енергийна криза би могла допълнително да засили инфлационния натиск и да повиши инфлационните очаквания. Сред основните рискове се посочват и евентуална по-нататъшна ескалация на конфликтите в Украйна и Близкия изток.
МВФ предупреждава и за рискове пред финансовата стабилност, свързани със сътресения на финансовите пазари и възможно нарастване на напрежението при задлъжнелите небанкови финансови институции, което би могло да се прехвърли към банковия сектор и основните пазари за финансиране.
Фондът отчита, че Европейската централна банка вече е започнала да реагира на инфлационния натиск. След решението на ЕЦБ да повиши лихвените проценти за първи път от близо три години МВФ прогнозира, че през тази година може да последват нови увеличения на лихвите с общо 50 базисни пункта, като не изключва и допълнително повишение при необходимост.
Според фонда основната цел на паричната политика трябва да остане запазването на инфлационните очаквания около целевото равнище от 2 на сто. Ако инфлацията остане висока или очакванията се влошат, може да бъде необходима по-рестриктивна политика.
МВФ призова финансовите министри от еврозоната да избягват широкомащабни програми за подпомагане на икономиката заради високите цени на енергията. Според фонда подобна подкрепа не е оправдана и може да отслаби стимулите за енергийна ефективност.
Към май тази година държавите от ЕС вече са въвели мерки за подкрепа на стойност средно около 0,1 на сто от брутния вътрешен продукт. МВФ посочва, че бъдещите мерки трябва да бъдат временни, целенасочени и насочени основно към най-уязвимите домакинства.
В оценката се отделя специално внимание на енергийната политика. Фондът призовава Европейския съюз да ускори прехода към възобновяеми енергийни източници, да задълбочи интеграцията на енергийните пазари и да осигури предвидима регулаторна среда за инвестиции. По-рано днес подобно послание отправи и управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева на среща с журналисти в Брюксел по повод представянето на оценката на фонда за общите финансови политики в еврозоната. По нейните думи е необходимо допълнително сближаване на европейските данъчни системи. Философията на единния европейски пазар е за уеднаквяване, за постигането на тази цел има много какво да се направи, добави тя.
Според експертите отслабването на европейската схема за търговия с емисии би забавило зеления преход и би увеличило зависимостта от вносни изкопаеми горива. МВФ настоява за по-цялостна европейска стратегия за енергийна сигурност и ускоряване на инвестициите във възобновяеми енергийни източници. Георгиева отчете, че стои въпросът дали моментът е подходящ за облекчаването им. Според МВФ обаче енергийната независимост на Европа може да бъде постигната единствено чрез развитие на възобновяемите енергийни източници. По думите на Георгиева тази система насърчава развитието на чистите производства.
По отношение на публичните финанси фондът препоръчва продължаване на бюджетната консолидация. На равнище еврозона, с изключение на Германия, където се увеличават инфраструктурните разходи, се препоръчва подобряване на структурния първичен баланс с около 3 процентни пункта от БВП в периода 2025–2031 година.
МВФ подчертава и значението на структурните реформи и по-дълбоката икономическа интеграция в ЕС. Според оценката по-завършен единен пазар и напредък по Съюза за спестявания и инвестиции могат да повишат дългосрочно брутния вътрешен продукт на Европейския съюз с около 3 на сто.
Фондът отбелязва, че по-интегрираните капиталови пазари и по-широкото използване на общоевропейски финансови инструменти биха подобрили споделянето на риска между държавите от еврозоната и биха повишили устойчивостта на икономиката при бъдещи кризи.
Според МВФ усилията за намаляване на уязвимостите във веригите на доставки трябва да бъдат внимателно насочени. В тази връзка институцията изразява резерви към предложения Закон за индустриално ускоряване (IAA), като предупреждава, че твърде широкият му обхват може да изкриви инвестиционните решения.
В областта на финансовата стабилност фондът призовава за по-строг надзор върху небанковия финансов сектор, преодоляване на информационните дефицити и завършване на банковия съюз, включително чрез изграждане на общоевропейска схема за гарантиране на депозитите.
Според заключението на МВФ еврозоната навлиза в период на по-висока несигурност, по-слаб растеж и засилен инфлационен натиск. Фондът смята, че краткосрочните политики трябва да бъдат насочени към овладяване на инфлацията и ограничаване на ефектите от енергийния шок, докато дългосрочният фокус трябва да остане върху структурните реформи, енергийната независимост и по-дълбоката интеграция на европейските пазари.