Санирани са 340 държавни и общински сгради за административно обслужване, сгради за обществено обслужване в областта на културата и изкуството, структури на МВР, регионални служби „Пожарна безопасност и защита на населението“ и спортни зали.
Близо 37 процента от тях са културни обекти – читалища, музеи, концертни зали, театри, галерии. Повечето от тях не са обновявани през последните няколко десетилетия. Подобрени са експлоатационните качества и енергийната ефективност на над 230 частни сгради на бизнеса – предприятия, складове, търговски обекти, центрове за услуги и хотели.
В резултат от направените инвестиции по двете процедури годишното потребление на първична енергия в сградите се очаква да бъде намалено с приблизително 366 млн. kWh, или най-малко с 30 процента спестяване на първична енергия за всеки един от обектите. С над 78 000 тона въглероден диоксид годишно се очаква да бъдат намалени и емисиите на парникови газове.
Енергийното обновяване води до намаляване на разходите за енергопотребление, както и до постигане на по-ниски разходи за тяхната експлоатация, по-чиста околна среда и подпомага публичните институции да използват по-ефективно средствата си, изтъкват от МРРБ.
Освен цялостно саниране на сградите, ремонтите включват поставяне на топлоизолация, хидроизолация на покрива, подмяна на дограма, изграждане на енергийно ефективни системи и вътрешна модернизация. Обектите са адаптирани за хора с увреждания. Ремонтирани са санитарните възли и е подобрена и външната среда около обектите.
БТА припомня, че от Българската банка за развитие (ББР) обявиха в началото на септември, че в срок е приключило и договарянето на проектите за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).