Най-бедните хора в България вече не са на последно място в ЕС по достъп до питателна храна, показват данни на Евростат

През 2023 г. 9,5 на сто от населението на ЕС не е било в състояние да си позволи храна, съдържаща месо, риба или вегетариански еквивалент всеки втори ден, с 1,2 процентни пункта (pp) повече в сравнение с 2022 г. (8,3 на сто), по данни на Евростат.
Сред хората, застрашени от бедност (тези, получаващи по-малко от 60 на сто от средния разполагаем доход в дадена страна – бел. ред.), делът на населението, което не може да си позволи питателна храна, е 22,3 на сто в ЕС или увеличение с 2,6 процентни пункта спрямо 2022 г.
Най-висок е делът на хората, застрашени от бедност, които не могат да си осигурят адекватна прехрана в Словакия (45,7 на сто), следвана от Унгария (44,9 на сто) и България (40,2 на сто). 
Така страната ни за първи път не е на последно място по този показател.
През 2007 г., когато страната ни влезе в ЕС, българите с най-ниски доходи, които не са могли да си позволят адекватна прехрана, е бил 88,5 на сто.
От друга страна, най-нисък дял е регистриран в Ирландия (4,2 на сто), следвана от Кипър (5,0 на сто) и Португалия (5,9 на сто).
В ЕС разликата между общото население и населението в риск от бедност по отношение на осигуряването на подходяща храна е 12,8 процентни пункта. На национално ниво Унгария отчита най-голяма разлика от 30,2 процентни пункта, следвана от Словакия (27,9 процентни пункта) и Гърция (27,3 процентни пункта). Швеция, Кипър, Люксембург, Португалия и Ирландия отчитат най-малки разлики, всички под 4 процентни пункта.
От общото население у нас през 2023 г. 19,9 процента не могат да се позволят адекватна прехрана. Така за втора поредна година България не е на последно място в класацията - зад нас остава единствено Румъния с 23,3 процента.