Необходимо е спешно дисциплиниране на бюджета, заяви в интервю за БТА управителят на БНБ Димитър Радев

Необходимо е спешно дисциплиниране на бюджета и като процес, и като съдържание. Бюджетът за следващата година ще бъде индикатор дали вървим в правилната посока. Това каза гуверньорът на Българската народна банка (БНБ) и Управител за България в Международния валутен фонд (МВФ) Димитър Радев в интервю за БТА във Вашингтон, където участва в годишните срещи на Световната банка и МВФ.
Във връзка с целта на страната ни да приеме еврото за своя национална валута Радев изтъкна, че трябва да се провежда разумна макроикономическа политика с акценти спешно дисциплиниране на фискалната позиция и хармонизиране на монетарните и фискалните условия в България.
Във всички случаи говорим за много къс хоризонт и прозорец от възможности, които не трябва да се пропускат, обясни управителят на БНБ.
В противен случай, ако се стигне до отлагането на приемането на еврото, съществува риск от понижаване на кредитния рейтинг на страната и влошаване на условията за финансиране на нашата икономика, което експлицитно подчертават и рейтинговите агенции.
"При хлабав бюджет с хронични дефицити това са милиарди, които в крайна сметка бизнесът и домакинствата ще трябва да платят", каза още Радев.
По думите му България е единствената страна, която е член на Банковия съюз, без да е член на еврозоната. В този контекст, подкрепата за присъединяването на страната ни в банковите среди остава силна и конструктивна.
По отношение на ревизираната надолу прогноза на МВФ за растежа на българската икономика до 2,3 на сто спрямо очаквания ръст от 2,7 на сто през пролетта, Димитър Радев каза, че няма качествена разлика между новата прогноза на фонда и прогнозата на БНБ, публикувана по-рано тази година.
"На фона на вътрешните и външните предизвикателства растеж над 2 процента на БВП може да се разглежда като сравнително положително развитие", добави централният банкер.
Кредитите за бизнеса и домакинствата са ключов фактор за поддържането на икономическата активност. Това, което БНБ прави, е да калибрира своите мерки, така че да постигне целите на макропруденциалната си политика, без да стагнира кредита, а по този начин и икономическата активност, обясни още той.
Запитан за ефектите от новите задължителни за банките лимити на показатели за ипотечно кредитиране, определени от БНБ, Димитър Радев заяви, че целта на тези мерки не е да затруднят кредитирането, "а да създадат надеждна рамка за надзор и управление на потенциалните рискове в банковата система. С тези последни мерки, ние на практика активирахме пълния набор от макропруденциални инструменти, с които една централна банка разполага".
Според управителя на БНБ на тазгодишните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон се открояват две тенденции - "една положителна и една отрицателна. Положителната е намаляването на инфлацията, а отрицателната е продължаващата липса на фискална дисциплина. Тези тенденции имат ясни проекции и в нашата страна".
Следва пълният текст на интервюто:
В най-новия си преглед на световната икономика МВФ понижи прогнозата си за растежа на българската икономика до 2,3 на сто, докато през пролетта предвиждаше ръст от 2,7 на сто. Какви са Вашите очаквания?
- Няма качествена разлика между новата прогноза на МВФ за растежа на българската икономика през 2024 г. и прогнозата на БНБ, публикувана по-рано тази година. На фона на вътрешните и външните предизвикателства растеж над 2 процента на БВП може да се разглежда като сравнително положително развитие.
Какво може да се направи, какви са възможностите пред БНБ, ако икономиката се забави повече от очакваното?
- Кредитите за бизнеса и домакинствата са ключов фактор за поддържане на икономическата активност на положителна територия. Това, което БНБ прави, е да калибрира своите мерки по такъв начин, че да постигне целите на макропруденциалната си политика, без да стагнира кредита, а по този начин и икономическата активност.
По време на разговорите си във Вашингтон в рамките на годишните срещи на МВФ и Световната банка получавате ли подкрепа от Ваши колеги относно присъединяването на България към еврозоната?
- България е единствената страна, която е член на Европейския банков съюз, без да е член на еврозоната. В този контекст, подкрепата в банковите среди остава силна и конструктивна.
Кога смятате, че България ще отговори на инфлационния критерий, който е определян като единствения, който страната ни не покрива, за да влезе в еврозоната?
- Отговорът трябва да се търси по линия на провеждането на разумна макроикономическа политика с акценти спешно дисциплиниране на фискалната позиция и хармонизиране на монетарните и фискалните условия в страната. Във всички случаи говорим за много къс хоризонт и прозорец от възможности, които не трябва да се пропускат.
Намираме се в период, в който предстои представяне на държавния бюджет за следващата година. Виждате ли някакви рискове в тази посока, които могат да се отразят на процеса по присъединяване към еврозоната?
- Точно за това говоря - спешно дисциплиниране на бюджета и като процес, и като съдържание. Бюджетът за следващата година ще бъде индикатор дали вървим в правилната посока.
Смятате ли, че съществуват рискове за икономиката, както предвиждат някои рейтингови агенции, които биха могли да се реализират, ако се стигне до отлагане на приемането на еврото като национална валута?
- Рискът, който кредитните агенции експлицитно подчертават, е понижаването на кредитния рейтинг на страната и влошаване на условията за финансиране на нашата икономика. При хлабав бюджет с хронични дефицити това са милиарди, които в крайна сметка бизнесът и домакинствата ще трябва да платят.
От началото на октомври влязоха в сила задължителни за банките лимити на показатели за ипотечно кредитиране, определени от БНБ. Очаквате ли новите критерии да затруднят отпускането на нови ипотечни кредити и отчитате ли вече ефектите от тях върху имотния пазар?
- Целта на тези мерки е не да затруднят кредита, който, както посочих в началото, е важен фактор за икономическата активност в страната, а да създадат надеждна рамка за надзор и управление на потенциалните рискове в банковата система. С тези последни мерки ние на практика активирахме пълния набор от макропруденциални инструменти, с които една централна банка разполага.
Какво е общото очакване, което усетихте по време на срещите, за развитието на глобалната икономика и по-специално на тази в еврозоната и в ЕС?
- Открояват се две тенденции, една положителна и една отрицателна. Положителната е намаляването на инфлацията, а отрицателната е продължаващата липса на фискална дисциплина, която увеличава дълговото бреме. Тези тенденции имат ясни проекции и в нашата страна.