Парламентарната комисия по транспорт и съобщения прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

Парламентарната комисия по транспорт и съобщения прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г., внесен от Министерския съвет на 1 юли 2026 г. Законопроектът, представен от министъра на транспорта и съобщенията Георги Пеев, беше приет на първо четене с 12 гласа „за“, 5 „против“ и без нито един „въздържал се“. 
Министър Пеев посочи, че проектът на бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за 2026 г. е разработен в съответствие с указанията на Министерството на финансите и одобрените разходни тавани. Той отбеляза, че се запазва програмната структура на ведомството, формирана от две политики и шест програми.
Общият размер на приходите по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията за 2026 г. е 73,4 млн. евро, като включват приходи от държавни такси, глоби, санкции, наказателни лихви и концесии.
Общите разходи по бюджета на министерството са в размер на 571,7 млн. евро. От тях 39,1 млн. евро са предвидени за разходи за персонал, 350,6 млн. евро за текуща издръжка и 182 млн. евро за капиталови разходи.
Министърът представи и основните субсидии и капиталови трансфери към държавни предприятия и дружества в транспортния сектор.
За „БДЖ – Пътнически превози“ са предвидени общо 158,9 млн. евро, от които 110,7 млн. евро субсидия за пътнически превози, 6,6 млн. евро компенсации за определени категории пътници и 41,6 млн. евро капиталов трансфер.
За Национална компания „Железопътна инфраструктура“ са заложени 294,9 млн. евро, включително 123,3 млн. евро капиталов трансфер за поддържане на техническото и експлоатационното състояние на железопътната инфраструктура и съоръженията за сигнализация и безопасност, както и 171,6 млн. евро за текущо поддържане и експлоатация.
За Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е предвиден капиталов трансфер от 16,1 млн. евро за рехабилитационни и укрепителни дейности, модернизация на пристанищни съоръжения и дейности, свързани с тяхната проходимост.
Министърът посочи, че за „Български пощи“ ЕАД са предвидени компенсации в размер на 48,5 млн. евро, включително 18,5 млн. евро за извършване на универсалната пощенска услуга и средства за други услуги.
За „България Хели Мед Сървиз“ са заложени компенсации от 4,4 млн. евро за осигуряване на въздушен транспорт за нуждите на спешната медицинска помощ, организирана от държавата.
В сектор „Автомобилен транспорт“ общият размер на предвидените субсидии е 186,2 млн. евро. От тях 65,4 млн. евро са за превози на пътници по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони, 102,8 млн. евро са компенсации за пътувания с вътрешноградския и междуселищния транспорт, а 18 млн. евро са за субсидиране на превозвачи по автобусни линии от републиканската, областните и общинските транспортни схеми.
Георги Пеев уточни, че средствата за пенсии не са включени в бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията, тъй като те се планират в бюджета на Националния осигурителен институт.
Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Иван Димитров представи бюджета на регулатора за 2026 г. пред членовете на парламентарната Комисия по транспорт и съобщения, като общо приходите са близо 28 млн.евро. 
Димитров посочи, че общият размер на разходите на КРС за 2026 г. е 12,4 млн. евро, като от тях 7,2 млн. евро са предвидени за разходи за персонал, 2,1 млн. евро за текуща издръжка и 3,1 млн. евро за капиталови разходи.
Планираните разходи са на база на текущите приходи и таксите, администрирани от Комисията за регулиране на съобщенията съгласно Закона за електронните съобщения, Закона за пощенските услуги и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура, обясни Димитров.
Той отбеляза, че бюджетът на КРС е разработен с оглед функциите и правомощията на комисията като регулаторен орган в изпълнение на Европейския кодекс за електронни съобщения.
По думите му средствата за текуща издръжка ще осигурят изпълнението на основните законово регламентирани дейности на комисията, сред които измерване на качеството на универсалната пощенска услуга и проверка на нетните разходи за нея, решаване на спорове за предоставяне на достъп или съвместно ползване на физическа инфраструктура, както и функциите на координатор на цифровите услуги за България.
Димитров посочи, че бюджетните ограничения налагат оптимизиране на разходите до минимално необходимите нива за изпълнение на поетите ангажименти.
Той допълни, че капиталовите разходи за 2026 г. ще бъдат насочени основно към развитието на националната система за мониторинг на радиочестотния спектър за граждански нужди. Системата включва стационарни и мобилни станции за мониторинг, разположени на територията на страната.
Според председателя на КРС ограничените средства за капиталови разходи могат да доведат до забавяне на разширяването на системата и на технологичните възможности на лабораторията за електромагнитна съвместимост, която ще извършва тестове и контрол на електронна апаратура и радиооборудване.
В средносрочната бюджетна прогноза за 2027 и 2028 г. за КРС са предвидени разходни тавани от по 13,54 млн. евро годишно, каза още Иван Димитров.
Той съобщи, че в програмата за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за периода 2026-2028 г. са включени два проекта – изграждане на лаборатория за електромагнитна съвместимост и разширяване и оптимизиране на функционалните и технологичните възможности на Националната система за мониторинг на радиочестотния спектър.
Димитров посочи, че за развитието на системата за радиомониторинг са предвидени 1,5 млн. евро през 2026 г., 2 млн. евро през 2027 г. и 2,53 млн. евро през 2028 г.
Председателят на КРС допълни, че изграждането на лабораторията е във финална фаза и предстои нейното сертифициране. По думите му проектът ще създаде допълнителни възможности държавата да се справя с технологични предизвикателства, включително такива със значение за здравеопазването и защитата на населението.
Димитров каза още, че в бъдеще може да бъдат предложени промени в Закона за електронните съобщения, които да позволят на комисията да предоставя услуги чрез възможностите на новата лаборатория.