По-дълбок и интегриран единен пазар, за да не изостава възстановяването в Европа, препоръча директорът на европейското подразделение на МВФ

Инфлацията в Европа достигна по-рано от очакваното целевото равнище, но подобрението остава неравномерно в страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа. Предстои умерено икономическо възстановяване, отразяващо все още затегнатите финансови условия, тъй като проявлението на ефектите от цикъла на облекчаване на лихвените проценти ще отнеме време. Това каза Алфред Камер, директор на подразделението на Международния валутен фонд (МВФ) за Европа, по време на брифинг, на който представи заключенията от най-новия икономически преглед на фонда за Стария континент.
Възстановяването отразява и високата степен на несигурност, която кара инвеститорите и потребителите да са по-предпазливи, обясни Камер. 
"Нашето основно послание днес е, че възстановяването на Европа изостава от пълния си потенциал. По-важното е, че средносрочните перспективи не са по-добри: Европа изостава", предупреди той. 
Според основния сценарий на МВФ през 2025 г. инфлацията в Европа ще достигне устойчиво целта от 2 процента. При някои страни с по-голяма инфлация това обаче ще отнеме с година повече.
Централните банки на развитите икономики трябва да преследват плавен път към намаляването на инфлацията, добави Камер.
МВФ препоръчва също и затягане на фискалните позиции в повечето страни в Европа, тъй като дефицитите са твърде големи, за да се стабилизират държавните дългове.
По думите на директора на европейското подразделение на МВФ доходите на глава от населението в Европа са с 30 процента по-ниски в сравнение със САЩ, като това не се е променило в последните две десетилетия. "В началото на века тази разлика не съществуваше. Ниската производителност и капиталови запаси са основните причини за това развитие", посочи Камер.
МВФ откроява три фактора, които възпират по-бързото възстановяване на европейските икономики: европейските пазари са твърде фрагментирани, за да предоставят необходимия мащаб за растеж на фирмите, капиталовите пазари не успяват да предоставят тласък на нововъзникващите и продуктивни компании, а в допълнение - на Европа й липсва квалифицирана работна ръка, каза още той. 
"По-дълбок и интегриран единен пазар може да реши повечето от тези проблеми. Това означава да премахнем бариерите, които все още възпират стоките, услугите, капиталите и работната сила да "текат" свободно между страните".
Според оценките на МВФ съществуващите бариери на единния пазар в Европа са еквивалентни на  тарифна (адвалорна) ставка от 44 процента за промишлеността, докато в САЩ тeзи бариери между различните щати се равняват на едва 15 процента. 
"Задълбочаването и разширяването на единния пазар може да подкрепи по-бърз растеж в една по-устойчива Европа", препоръча икономистът.
По-големият единен пазар е в помощ на всички страни членки, изтъкна той и даде за пример държавите, присъединили се към ЕС през 2004 г., които 15 години по-късно са регистрирали скок на БВП на глава от населението с над 30 процента.
Европа е силно отворена за търговия. Тя е изпитала много облаги от това, че търгува с други държави през отминалите десетилетия. В отговора си на нарастващото напрежение по света и фрагментация Европа не трябва да забравя това, каза на свой ред Оя Челасун, заместник-директор на европейския отдел на МВФ.
"Ние подтикваме всички страни, както и Европа да търсят общи решения. Когато става дума за субсидиите в други държави, е важно намирането на взаимно решение, така че да се изясни с колко и какво точно се субсидира и да се намалят тези субсидии", добави тя.
Тарифите правят тези, които ги налагат, по-малко конкурентоспособни, тъй като повишават разходите. Налагането на тарифи също така води до ответни мерки, което трябва да се приема сериозно от всяка страна, която изпитва сериозни облаги от търговията, каза в заключение Челасун.